Никога не знаеш къде ще ти излезе късмета!

И за тези от вас, които вече са си представили, че ще пиша за някакви пикантни случайни преживявания с противоположния пол – не е така. Ще говоря за истинския късмет. Този, който понякога ни спохожда съвсем неочаквано, на най-странното и може би невъзможно място.

Така например на картинг пистата можете да се състезавате с бъдещия си шеф, благодарение на когото да се развиете като професионалист и да постигнете това, за което винаги сте мечтали. На опашката в супермаркета може да услужите с дребни на касата на човекът, който ще се отплати за щедростта ви с милиони, или просто случайно да се сблъскате с мъжа си на улицата.

Знам, че тези ситуации звучат малко повече като глуповат сценарии на също толкова глуповат холивудски филм, но реалността е също толкова непредсказуема и абсурдна понякога. За съжаление хората са толкова вглъбени в собственото си ежедневие и проблеми, че им е трудно да се огледат около себе си. А картината, която ще видят, е повече от противоречива.

Около нас времето е прекрасно, слънцето грее, птичките пеят, градинките са изпълнени с цветове и настроение за живот. В същото време на съседната пейка спи мръсен и опърпан човек, опакован с може би целия багаж, с който разполага. Дали има къде да живее, от колко дни не се е хранил и защо спи на пейката? Все въпроси, от чийто отговор забързаните хора не се интересуват. Слагат етикети “пияница”, “клошар”, но какво е довело до пропиването му и дали то не е в следствие на това, че живее по този начин, никой не пита.

Това също е късмет. С особен знак, но е съдбата, която по една или друга причина е застигнала тези хора. Никой не е застрахован от нищо, а каменните физиономии, подминаващи безстрастно просто не знаят какво е да си в безизходица. А състраданието… то е присъщо на изстрадалите

 



Цветни празници и приказно детство

Първи юни – денят на детето. Цветен, приказен и усмихнат ден. Прибирайки се след работа останах очарована от всички, които бяха решили да изведат децата си и да ги зарадват за празника. Спомних си с умиление за моите детски празници. Тогава родителите ми си взимаха почивен ден и ме водеха в Пловдив. Още тогава обичах този град (сега вече живея в него постоянно). Обичах малките калдъръмени улички в стария град. От възприятието на детското ми съзнание те изглеждаха толкова приказни, с големите възрожденски изрисувани къщи. Влизахме задължително в Етнографския музей, където изпадах в истински детско възхищение. Пренасях се в друг свят, отминал. Спомням си как гледах със зяпнала уста уредничката в музея, която с обработена интонация разказваше за какво са служили съответните предмети и как са използвани стаите на сградата.

Следваше дълга разходка из уличките на стария град, след което слизахме до Природонаучния музей. Там попадах едновременно в много светове. Морски, животински, на полускъпоценните камъни… и много други. Огромната анаконда ме плашеше всеки път, когато я видех, а първата ми среща с нея ме накара да уловя здраво ръката на майка ми и да не я пусна, докато не излязохме от залата. Това я накара да се усмихне и дълго време ми го припомняше с майчинско умиление, че именно при нея съм потърсила закрила. Ами къде другаде.

Помня всяка една зала, като че сега съм там. Не мога да измеря времето, което прекарвах във взиране в окачената риба-меч, която посрещаше посетителите в залата с рибите. А пираните! Тези същества будеха такова страхопочитание у мен… Може би провокирани от множеството филми, които бях гледала с хора оглозгани от хищните риби.

Празникът ни продължаваше с разходка по главната улица на града. Задължително сладолед и любуване на пеещите фонтани (които приличаха на естествено езеро в градината) и на мръкване се прибирахме у дома.

Помня все още колко щастлива се чувствах за начина, по който моите родители бяха решили да прекарваме празниците. И малко тъгувам, че не мога вече да видя града с онази детска впечатлителност, която кара всичко да придобива приказни измерения.

 



Избрахме кантората на адвокат Янко Янев за казуса ни с недвижими имоти

Като всяко семейство и в нашето понякога се появяват разногласия, стане ли дума за семейните имоти и земи. След поредния ни роднински спор, решихме, че е крайно време да ги преустановим – да се съберем веднъж за винаги всички наследници, да се разберем като нормални хора и да подпишем, каквото е нужно. За целта избрахме кантората на адвокат Янко Янев, защото приятел от Пловдив ни препоръча точно нея. Решихме да се вслушаме в съвета, тъй като наши преки познати, които да са адвокати, нямаме.

Обадихме се, уговорихме си среща и решихме всички наследници да се съберем направо там. Избрахме клонът в Пловдив и защото този град е образно казано „центърът на България“. Откъдето и да тръгнеш, можеш лесно да стигнеш до там, а роднините ми са пръснати в 4-те краища на страната. На нас също, като жители на Димитровград, ни беше по-удобно да пътуваме за Пловдив, отколкото за София например. Ако отивахме към столицата, пътят ни щеше да се удължи с поне два часа! А дългите пътувания с деца могат да се превърнат в кошмар… само който го е изпитвал, ще ми разбере.

Когато пристигнахме във Филипополис (много харесвам това име на Пловдив!), аз се запътих към кантората на адвокат Янко Янев. Там се срещнах с негов колега, специалист по право на недвижими имоти. Той нямаше други клиенти и ме покани да вляза. Бях първа и докато роднините ми пристигаха един по един, аз обяснявах на адвоката за какви имоти става въпрос, кои сме преките наследници и до какви разногласия сме стигали до сега. Човекът ме изслушваше много внимателно и задавеше адекватни въпроси. Когато приключих с разясненията, вече се бяхме събрали цялата рода – аз, брат ми и сестра ми и трима братовчеди. Всеки от тях си каза становището и натърти на нещата, на които държи. Накрая адвокатът излезе с предложение, което не беше хрумвало на никого от нас! С няколко допълнителни уточнения и почти без повишаване на тон, стигнахме до консенсус, който да устройва и шестима ни. Сега ни предстои окончателното оформяне на документите и прехвърляне на собствеността. Не можахме да го направим на място, защото едната ми братовчедка си беше забравила личната карта. Понеже си е от Пловдив, тръгнала в последния момент и си забравила портмонето с документите. Нямаше време да се връща, затова си насрочихме друга среща с адвоката и с нотариус след това.

А междувременно знаете ли какво е правил мъжът ми с децата? Разгледали Стария град, квартал Капана и центъра на Пловдив. За мое съжаление, когато се срещнахме, вече беше станало късно и аз да ги обиколя. Хапнахме и разгледахме набързо новия мол на Пловдив – Марково тепе и отпътувахме обратно към Димитровград. Децата заспаха в колата по пътя на обратно, така че имах възможност да се насладя на тишината и пътуването.



Цветовете на музиката

Чувате ли цветове? За мнозина от вас този въпрос ще е особено странен. Защото всеки знае, че цветовете се виждат, не се чуват. Но за една малка част, въпросът ще е логичен, смислен, естествен и…отговорът ще бъде “Разбира се, че да!”. За тези от вас, които ще реагират по този начин, имам една новина – не всички хора виждат цветове, когато чуят някоя буква, дума или музикален тон. Състоянието се нарича синестезия и колкото и стряскащо да звучи, не е смъртоносна болест.

Всъщност това е по-скоро явление, при което възприятията за цвят, звук, форми в мозъка се преплитат. Хората които имат подобни асоциации се наричат синестети и се отличават с изключително добра памет. Но в повечето случаи те дори и не подозират, че цветовете, които изникват в съзнанието им, когато слушат музика или чуят дадено име, не са нещо еквивалентно за всеки човек.

На практика всеки отделен синестет има различни цветови асоциации към различните букви, цифри звуци. Изследователите на това мозъчно явление са намерили някаква закономерност при графичните синестети и тя е в зависимост от формата на съответната буква. По-облите са обагрени в светли цветове, а по-ръбестите – в тъмни.

Хората, които нямат синестезия трудно възприемат тази способност и често твърдят, че мозъците на синестетите са объркани и не възприемат света по нормален начин. Това на практика няма нищо общо с действителността. Синестетите са напълно пълноценни и здравомислещи хора, които обаче се отличават с изключително добра памет.

Последните изследвания на синестезията доказаха, че тя се предава генетично от майката на децата и то предимно по женска линия. Но има и много мъже синестети, като един от най-известните е Даниел Тамет. Неговата лекция на TED, в която той говори за личния си опит с “явлението” в неговия мозък, можете да видите във видеото.

 

 



Дамски шоколадови десерти

Жените бихме казали „Пазя талия!“ или „Готвя се за лятото!“ или „На диета съм!“. Затова именно ние показваме по-явно грижата за теглото и визията си. Пък и някак жените, като че ли сме пословични в похапването на сладко, в сравнение с мъжете. Не че те не го правят, но някак не го афишират. По мои лични впечатления мъжете са в двете крайности – или ядат сладко или изобщо – не. Докато в повечето случаи ние се опитваме да заобикаляме забраните и да надхитряваме сладкарската индустрия. Може би се дължи на това, че имаме по-слаба воля.

Затова се разтърсих за рецепти из стария ми тефтер, за да ви покажа удивителни дамски шоколадови десерти, които са леки, сладки и при това не съдържат много калории.

Първото нещо, което трябва да правите, когато се опитвате да отслабнете, но без да се лишавате от сладко, е да ползвате, по възможност, стевия, или да не готвите с твърде много шоколад, блатове и глазури.

Второто нещо – да правите по-малки десерти и да похапвате по-нормални количества 😉

Ето го първият шоколадов десерт:

Вафлената лейди /така съм го кръстила/:

За две порции ви трябват: 4 шоколадови вафли, сварено кафе, мармалад от обичан плод, цедено кисело мляко.

Лесно е. Потапяте шоколадовите вафли в хладко кафе. Оставяте така за малко, докато поемат. Нареждате две по две като между тях слагате цедено кисело мляко. Покривате отгоре с мармалад или сладко. Режете на половина. Да престоят в хладилника 1-2 часа.

Шокопай с ябълки:

apple pie

За този най-вкусен от всички шоколадови десерти, според мен, се нуждаете от бисквити, масло, 1 настърган черен шоколад /аз съм го правила с този на Нестле/, ябълки, 1 лайм, сметана на прах и мляко за разбиването й.

Натрошавате 1 пакет бисквити и разбърквате с 1/2 пакет масло. Поставяте върху хартия за печене като блат. Изравнявате с шпатула. Печете на средно загрята фурна за около 10-тина минути. През това време нарязвате ябълките на полумесеци. В тях изстисквате лайма и размесвате на ръка.

Когато извадите блата, нареждате отгоре ябълките. Настъргвате шоколада. Вкарвате във фурната за още 15-20 минути. През това време приготвяте сметаната. Изваждате пая. Слагате сметаната в шприц и правите целувки върху разтопения шоколад и изпечените ябълки. Връщате във фурната за още около 5-10 минути, ако искате – ако не, просто слагате някакви ядки отгоре и похапвате.

Резултатът след последното изпичане е хрупкава коричка от бисквити отдолу, ябълки в шоколад по средата и целувки най-отгоре. Десертът е сладко-кисел на вкус. Ако ви идва леко киселко, добавете две супени лъжици захар при ябълките, при следващо приготвяне. Добър апетит!



Как се нарича тригърба камила?

Ако не знаете отговора на този въпрос, най-добре изгледайте видеото към най-новото филмче на Дисни “Зоотрополис”.

Както винаги, героите са симпатични, весели и с множество добри идеи. При това хуморът е заразен. Дисни и този път не изневерява на стила си и прави интелигентно филмче, на което възрастните се забавляват и разбират тънкия намек на създадения свят, а децата обикват и избират инстинктивно точните герои, на които да подражават.

“Зоотрополис” е свежарски, цветен и много динамичен. Предлагам ви кратък откъс, за да влезете в атмосферата на анимацията. Ако ви допадне, филмът тръгва по кината от 4 март!