Силата да владееш публиката
Да застанеш срещу голяма група от непознати хора, които очакват от теб да им кажеш нещо “велико” е доста трудна задача. Дори за най-големите бъбривци, десетките вперени в теб очи са логичен повод за капчица пот на челото и бучка на притеснение в стомаха.
В действителност да излезеш пред публика и да задържиш вниманието й е доста сложна задача, която изисква дълъг период на практика и тренировки, познаване на редица техники за “разчупване на леда”, визуален контакт, дори интунационно построяване на речта, така че да задържа вниманието на публиката.
И пак сценичната треска е огромна. Тези очи, вперени във вас, очакващи да чуят всичко онова, което ще им кажете. Ами ако не сте достатъчно добри? Ако се задавите с буцата, заседнала в гърлото ви и не можете да обелите нито дума? Ако някой ви зададе въпрос на който не можете да отговорите?
Всички тези въпроси рязко нахлуват в съзнанието ви когато трябва да излезете пред останалите. Заливат ви, а някои от вас може и да ви завладяват.
Със сигурност има и такива хора на които им идва от вътре да излязат и да говорят пред останалите. Да ги завладеят и да достигнат до душите им. Или поне до умовете им, като всички ясно да са разбрали тяхното послание. Дар, рядък и желан от много хора, които се занимават с публични професии. И които минават дълги курсове на обучение и години на практика, преди да станат наистина добри в това да владеят публиката.
Ще се радвам да споделите личния си опит с мен и да разкажете за най-големия си провал пред хора, както и най-големия си успех.