Цветната страна на живота

Всеки път се изненадваме на героите във филмите, как се жертват в името на другите и винаги сме си мислили, че това в реалния живот няма как да се случи. Като филма ” Скорост” например. Киану Рийвс жертва живота си, за да спаси всички пътници в автобуса. Е, той е полицай, това му е работата, а може ли да се случи нещо подобно, ако си съвсем обикновен гражданин?

Всъщност отговорът е да. И това ни го доказва едно едва двадесет годишно момче. Като всички хора и Мануел Георгиев си чакал трамвая кротко и спокойно. Докато обаче не забелязал, че той тръгва да се движи назад. Момчето забелязва, че и ватмана го няма, а в трамвая има пътници. Докато всички останали гледат безучастно, момчето без да се замисли скача в трамвая и натиска педалите, докато уцели спирачката. Когато превозното средство спира, момчето си отдъхва. Разбира се, той не се чувства герой, а смята че това е негов граждански и човешки дълг. Но хайде нека бъдем честни, колко хора биха го направили? В повечето случаи седим и гледаме безучастно от страх ли, от непукизъм ли, не мога да кажа. Но всъщност според мен това момче заслужава внимание и чест като на истински герой. Колко пъти се случвало да стават някакви беди, а хората наоколо да гледат безучастно, уж да не се намесват? Хиляди. Колко пъти сме били свидетели на това, как нападат възрастни жени, а хората да си трайкат тихичко, въпреки, че ако се намесят 4- 5 човека, престъпникът няма шанс, все пак не е обучаван в руската армия. Но ето, този младеж не е част от тълпата, той е различен, жив и отговорен, смел и безстрашен. На пръв поглед някои биха казали, какво толкова е направило това момче, но се замислете, колко хора са чакали трамвая, защо никой от тях не е тръгнал да го спира?

Адмирации за този младеж. Благодарение на него тази случка приключва без инциденти. Нека продължава все така да поставя дълга пред комфорта. Дано повечето млади да са като него, така има някакъв шанс за нашата държава.