Хората, често преувеличават или преиначават истината, с цел да се харесат на някого или просто да привлекат повече внимание към себе си. Винаги съм била доста широкоскроен човек и съм си изграждала мнение на база на собствения си опит и никога не съм го афиширала с някаква цел.
Ще ви дам прост пример. Преди около месец една моя колежка постоянно се оплакваше от тормоз от някаква колекторска компания. Честно казано не знаех какво значи това и потърсих информация. Разбрах, че колекторските агенции са специализирани в професионалното управление на дългове. До тук не видях нищо страшно. Говорих с нея и я попитах какъв е проблемът. Тя ми каза, че имала някаква неплатена сметка за телефон от 99 лв., от преди доста време и било супер досадно да я търсят за такова нещо. Просто нямах думи! Колежката ми беше мениджър на цял отдел с доста голяма месечна заплата. Тя предпочиташе да мрънка по цял ден и да се оплаква, че са я потърсили, вместо просто да поеме отговорност и да плати дълга си.
За нея беше истинска драма, че няма да даде тези пари за някой чифт обувки. Освен, че недоволстваше по цял ден, обиждаше хората от колекторската агенция.
Всички в офиса бяхме потресени и по цял ден слушах коментари как може да има такива фирми и т.н. Аз не споделях мнението си, защото знаех, че драмата ще стане по-голяма, ако кажа какво мисля…
Измина около месец и аз излязох в отпуск. Бях на море с приятеля ми, когато един непознат номер ми позвъни. „Добър ден, обаждаме се от колекторска агенция ЕОС Матрикс. Удобно ли е за момент?“. Стана ми толкова забавно. Съдбата си знае работата. Казах си „хайде сега, толкова се дразних на поведението на колежката си, а сега и на мен ми се случва същото“.
Всъщност жената говореше много любезно, обясни ми подробно практиките при просрочени задължения. Каза ми, че имам изостанала неплатена вноска от 156 лв. към един една финансова институция. Аз бях забравила, но в последствие се сетих.
Казах ѝ ,че съм на почивка и когато се прибера, ще се свържа с нея, за да се разберем как ще процедираме с моето задължение. Както те се държаха изключително професионално, така и аз се държах възпитано, нямаше никаква драма след разговора ми. Естествено, не ми стана приятно, че точно, когато съм си събрала пари за почивки ми излиза този стар разход, но все пак си е мое задължение, така че не мисля, че нещо кой знае какво се случи.
Когато се върнах от почивката, се обадих на датата, която им бях казала предварително. Те не са ме безпокоили нито веднъж до тогава. Говорихме си много и им казах, че този месец няма да мога да изплатя този непредвидим разход и го оставихме за другия. На другия месец заплатих просроченото си задължения, както и лихвата, която не беше кой знае колко голяма и случаят приключи.
Разказах на колегите си колко положителни впечатления съм останала от колекторската компания ЕОС Матрикс и никой не можеше да повярва. Но все пак приемам, че хората сме различни, въпреки че това постоянно недоволстване създава много грешни представи и в околните.
През последните години обществата, в които живеем станаха все по-толерантни към различните. Разбира се дефиницията на “различен” е много трудна. Това обикновено са били хора с различен цвят на кожата от мнозинството, различно вероизповедание, сексуалност… дори пол. Жените са били едни от най-дискриминираните групи хора, заедно с чернокожите и хомосексуалистите. С течение на времето обаче, хората и съответно обществата, които формират те, станаха все по-толерантни към индивидуалностите.
Историята помни много извращения, породени от липсата на разбиране и дискриминация на хората, които не искат или не могат да се впишат в статуквото, зададено от някого. Днес, всеки отрича случващото се по времето на апартейда, ку клукс клан са всеизвестни с издевателствата си върху чернокожото население в Щатите, а Втората световна война е връх на расовата нетърпимост.
Но този стремеж на индивидите да се впишат сред масите продължава да съществува и до ден днешен. С тази разлика, че сега е много по-модерно да “следваш сърцето си” и да бъдеш ярък и екстравагантен. Тази тенденция придаде на обществата пъстрота, но и направи хората твърде напористи в това да се представят колкото е възможно по-различни от останалите. Това да бъдеш нестандартен, некомерсиален, различен, цветен и искрящ в един момент започва да прекрачва границите. И то техните самите.
Идеята на това да бъдеш себе си, не е да шокираш или провокираш някого, а да се чувстваш добре в собственото си тяло, с интересите, които имаш, без да се притесняваш, че ще бъде осъден и укорен за тях.
Стремежът да провокираш някаква силна реакция, която в повечето случаи е с отрицателен знак, прекрачва границата на това да правим нещо заради самите себе си. Подобен тип поведение означава, че не само ние не уважаваме правото на останалите да не харесват определен тип поведение и визия, но и умишлено им я натрапваме, като целим да ги провокираме. Това отдавна е минало границата на личното себеизразяване, което ни помага да се чувстваме добре.
Може да е модерно да сме цветни и различни, но със сигурност не е модерно да дразним умишлено някого. Както изискваме от хората да се съобразяват с нашата пъстрота и интереси, така и трябва да уважаваме тяхната нетърпимост към определени неща.
Толерантността трябва да е взаимна. Само тогава ще можем да бъдем свободни!
Един ужасно забавен, но и доста плашещ пример във видеото. Изгледайте го до край
Като всяко друго изкуство и танците са претърпели своята еволюция през годините. Независимо от това старовремските танци, продължават да бъдат доста трудни за усвояване и дори сега съществуват състезания, в които показват възможностите си.
Има най-различни дисциплини в спортните танци, като сред стандартните са английски валс, виенски валс, танго, фокстрот и куик-степ. Все движения, които трудно се усвояват от хората, още повече, че в съвремието ни движенията са по-неестествени.
И въпреки това, този тип танци изглеждат красиви, впечатляващи, романтични, носталгични.
Съвременните танци от своя страна изправят танцьорите пред различни предизвикателства. Движенията на тялото стават все по-сложни, все по-доближаващи се до предела на човешките възможности и впечатляващи публиката.
Но ако трябва да се разграничим от танца като спорт и погледнем на него просто като начин на забавление и разпускане, отново можем да забележим определени тенденции през различните години и епохи.
Ето и едно прекрасно видео, в което е направена една малка селекция на тенденциите в танците. Наистина прекрасна възможност да се насладим на красотата им и да и дадем сметка за това как се е променил танца през годините.
Няма нищо по-хубаво от това да се насладите на прекрасна изложба, филм, представление, залез, изгрев или просто красив момент. Подобен тип неща могат само да ни заредят с положителни емоции и да ни накарат да се чувстваме добре. Но винаги е по-хубаво, когато има с кого да споделим това изживяване. Дори и просто да седим един до друг и да си мълчим, усещането от споделеното изживяване е винаги по-силно, по-ярко, по-вълнуващо.
Човекът, с когото ще споделите моментите си, не е задължително да е вашата интимна половинка. Може да е приятел – просто някого, с когото обичате да прекарвате времето си. Но усещането от това да има човек с когото да говорите по-късно и той да е преживял същото, което и вие. Да знае точно за какво говорите.
Дори когато се случва самото събитие да имате към кого да се обърнете и само да го погледнете. Да няма смисъл да казвате нито дума, но да знаете, че човекът до вас ви разбира. Знае, че сте впечатлени и се наслаждавате на това, което се случва.
Това са най-сладките моменти. Такива, които се помнят и трябва да се оценяват. Бъдете благодарни за това, че имате в обкръжението си хора, с които можете да споделите моментите си. Това са тези, на които ще можете и да разчитате в определени ситуации. Това ще са хората, които ще ви подкрепят или ще ви кажат истината когато е необходимо.
Благодаря на хората, които споделят моите моменти!
Изборът на небанкова финансова институция, от която да вземете вашия бърз кредит, не трябва да става първосигнално и бързо. Също не би трябвало и да ви притеснява да се доверите на институцията, която сте избрали.
На първо място, небанковите финансови институции подлежат на регистрация, а БНБ поддържа специален регистър на всички действащи фирми. Той е публичен и можете лесно да направите справка за статута на фирмата, която сте си избрали.
Един от най-добрите заемодатели на пазара, безспорно е MicroCredit. Основана през 2012-а година, като наследник на един от доказалите се в сферата на малките потребителски кредити в България „Кредибул“ ЕАД, MicroCredit осъвременява, подновява портфолиото си с предлаганите кредити и се грижи за потребностите на клиентите си.
Фирмата се е съсредоточила в три основни продукта. Ако имате нужда от бърз кредит, който да запуши определена финансова дупка или да покрие непредвиден спешен разход CrediHome е за вас. С него можете да вземете от 200 до 3000 лева за срок от 9 до 48 седмици или от 3 до 12 месеца, без да е необходимо да доказвате дохода си. Вноските си отново можете да изберете как да плащате, според индивидуалните ви ангажименти. Можете да плащате директно на консултант в удобно за вас време, в офис на фирмата, които са над 70 за цялата страна и можете да ги намерите в търговските обекти на Т-Маркет, или по банков път.
CrediGo е бърз кредит с доказан доход за суми от 600 до 3000 лева за период от 6 до 18 месеца. Първите 30 дни от периода може да върнете безлихвено и имате един месец гратисен период за плащане на първата вноска, ако решите да погасявате кредита на вноски. Процедурата е максимално опростена и имате възможност да получите парите си още същия ден.
Кандидатстването за бърз кредит може да се осъществи и онлайн чрез сайта на MicroCredit, след което един от 1000-та обучени висококвалифицирани консултанти ще се свърже с вас.
Отново за период от 3 до 18 месеца можете да вземете специално разработения продукт CrediTrade за собственици на малки и средни предприятия и занимаващите се със свободни професии.
Каквото и да изберете трябва да сте спокойни, защото MicroCredit се гордее с над 200 000 обслужени клиенти за периода от създаването си през 2012-а до сега.
През 2015 година „Микро Кредит“ АД става една от първите небанкови финансови институции в България, която успешно осъществява частна емисия корпоративни облигации на общ размер от 3 млн. лева. А в началото на 2016-а става член на Българската асоциация за потребителско кредитиране (БАПК), в която членуват най-големите небанкови финансови институции, които предоставят потребителско кредитиране на българския пазар.
Хиляди пъти сме чували този израз, когато нещо непредвидено се случи по време на предаване. Тогава водещите се опитват или да замажат положението, или пък самата ситуация, която е възникнала е била чиста проба сценарии, а репликата се опитва да докаже някакво абсурдно твърдение.
Истината е, че журналистите, изпратени да отразяват дадено събитие или просто да направят пряко включване от улиците на града, за да бъдат по-натурални новините, попадат на много интересни ситуации, които понякога влизат и в обективите на камерите.
Репортерите трябва да се справят с много любопитни хора, такива, които искат да влязат на заден план с хумористични танци, но и със страховете си, смеховете си и въобще себе си.
Предлагам да се посмеем заедно на едно видео, което предлага компилация от гафове, станали по време на жив ефир. Колко са гафове и колко просто действителност, това е вече лична преценка.
Да застанеш срещу голяма група от непознати хора, които очакват от теб да им кажеш нещо “велико” е доста трудна задача. Дори за най-големите бъбривци, десетките вперени в теб очи са логичен повод за капчица пот на челото и бучка на притеснение в стомаха.
В действителност да излезеш пред публика и да задържиш вниманието й е доста сложна задача, която изисква дълъг период на практика и тренировки, познаване на редица техники за “разчупване на леда”, визуален контакт, дори интунационно построяване на речта, така че да задържа вниманието на публиката.
И пак сценичната треска е огромна. Тези очи, вперени във вас, очакващи да чуят всичко онова, което ще им кажете. Ами ако не сте достатъчно добри? Ако се задавите с буцата, заседнала в гърлото ви и не можете да обелите нито дума? Ако някой ви зададе въпрос на който не можете да отговорите?
Всички тези въпроси рязко нахлуват в съзнанието ви когато трябва да излезете пред останалите. Заливат ви, а някои от вас може и да ви завладяват.
Със сигурност има и такива хора на които им идва от вътре да излязат и да говорят пред останалите. Да ги завладеят и да достигнат до душите им. Или поне до умовете им, като всички ясно да са разбрали тяхното послание. Дар, рядък и желан от много хора, които се занимават с публични професии. И които минават дълги курсове на обучение и години на практика, преди да станат наистина добри в това да владеят публиката.
Ще се радвам да споделите личния си опит с мен и да разкажете за най-големия си провал пред хора, както и най-големия си успех.
И за тези от вас, които вече са си представили, че ще пиша за някакви пикантни случайни преживявания с противоположния пол – не е така. Ще говоря за истинския късмет. Този, който понякога ни спохожда съвсем неочаквано, на най-странното и може би невъзможно място.
Така например на картинг пистата можете да се състезавате с бъдещия си шеф, благодарение на когото да се развиете като професионалист и да постигнете това, за което винаги сте мечтали. На опашката в супермаркета може да услужите с дребни на касата на човекът, който ще се отплати за щедростта ви с милиони, или просто случайно да се сблъскате с мъжа си на улицата.
Знам, че тези ситуации звучат малко повече като глуповат сценарии на също толкова глуповат холивудски филм, но реалността е също толкова непредсказуема и абсурдна понякога. За съжаление хората са толкова вглъбени в собственото си ежедневие и проблеми, че им е трудно да се огледат около себе си. А картината, която ще видят, е повече от противоречива.
Около нас времето е прекрасно, слънцето грее, птичките пеят, градинките са изпълнени с цветове и настроение за живот. В същото време на съседната пейка спи мръсен и опърпан човек, опакован с може би целия багаж, с който разполага. Дали има къде да живее, от колко дни не се е хранил и защо спи на пейката? Все въпроси, от чийто отговор забързаните хора не се интересуват. Слагат етикети “пияница”, “клошар”, но какво е довело до пропиването му и дали то не е в следствие на това, че живее по този начин, никой не пита.
Това също е късмет. С особен знак, но е съдбата, която по една или друга причина е застигнала тези хора. Никой не е застрахован от нищо, а каменните физиономии, подминаващи безстрастно просто не знаят какво е да си в безизходица. А състраданието… то е присъщо на изстрадалите
Първи юни – денят на детето. Цветен, приказен и усмихнат ден. Прибирайки се след работа останах очарована от всички, които бяха решили да изведат децата си и да ги зарадват за празника. Спомних си с умиление за моите детски празници. Тогава родителите ми си взимаха почивен ден и ме водеха в Пловдив. Още тогава обичах този град (сега вече живея в него постоянно). Обичах малките калдъръмени улички в стария град. От възприятието на детското ми съзнание те изглеждаха толкова приказни, с големите възрожденски изрисувани къщи. Влизахме задължително в Етнографския музей, където изпадах в истински детско възхищение. Пренасях се в друг свят, отминал. Спомням си как гледах със зяпнала уста уредничката в музея, която с обработена интонация разказваше за какво са служили съответните предмети и как са използвани стаите на сградата.
Следваше дълга разходка из уличките на стария град, след което слизахме до Природонаучния музей. Там попадах едновременно в много светове. Морски, животински, на полускъпоценните камъни… и много други. Огромната анаконда ме плашеше всеки път, когато я видех, а първата ми среща с нея ме накара да уловя здраво ръката на майка ми и да не я пусна, докато не излязохме от залата. Това я накара да се усмихне и дълго време ми го припомняше с майчинско умиление, че именно при нея съм потърсила закрила. Ами къде другаде.
Помня всяка една зала, като че сега съм там. Не мога да измеря времето, което прекарвах във взиране в окачената риба-меч, която посрещаше посетителите в залата с рибите. А пираните! Тези същества будеха такова страхопочитание у мен… Може би провокирани от множеството филми, които бях гледала с хора оглозгани от хищните риби.
Празникът ни продължаваше с разходка по главната улица на града. Задължително сладолед и любуване на пеещите фонтани (които приличаха на естествено езеро в градината) и на мръкване се прибирахме у дома.
Помня все още колко щастлива се чувствах за начина, по който моите родители бяха решили да прекарваме празниците. И малко тъгувам, че не мога вече да видя града с онази детска впечатлителност, която кара всичко да придобива приказни измерения.
Като всяко семейство и в нашето понякога се появяват разногласия, стане ли дума за семейните имоти и земи. След поредния ни роднински спор, решихме, че е крайно време да ги преустановим – да се съберем веднъж за винаги всички наследници, да се разберем като нормални хора и да подпишем, каквото е нужно. За целта избрахме кантората на адвокат Янко Янев, защото приятел от Пловдив ни препоръча точно нея. Решихме да се вслушаме в съвета, тъй като наши преки познати, които да са адвокати, нямаме.
Обадихме се, уговорихме си среща и решихме всички наследници да се съберем направо там. Избрахме клонът в Пловдив и защото този град е образно казано „центърът на България“. Откъдето и да тръгнеш, можеш лесно да стигнеш до там, а роднините ми са пръснати в 4-те краища на страната. На нас също, като жители на Димитровград, ни беше по-удобно да пътуваме за Пловдив, отколкото за София например. Ако отивахме към столицата, пътят ни щеше да се удължи с поне два часа! А дългите пътувания с деца могат да се превърнат в кошмар… само който го е изпитвал, ще ми разбере.
Когато пристигнахме във Филипополис (много харесвам това име на Пловдив!), аз се запътих към кантората на адвокат Янко Янев. Там се срещнах с негов колега, специалист по право на недвижими имоти. Той нямаше други клиенти и ме покани да вляза. Бях първа и докато роднините ми пристигаха един по един, аз обяснявах на адвоката за какви имоти става въпрос, кои сме преките наследници и до какви разногласия сме стигали до сега. Човекът ме изслушваше много внимателно и задавеше адекватни въпроси. Когато приключих с разясненията, вече се бяхме събрали цялата рода – аз, брат ми и сестра ми и трима братовчеди. Всеки от тях си каза становището и натърти на нещата, на които държи. Накрая адвокатът излезе с предложение, което не беше хрумвало на никого от нас! С няколко допълнителни уточнения и почти без повишаване на тон, стигнахме до консенсус, който да устройва и шестима ни. Сега ни предстои окончателното оформяне на документите и прехвърляне на собствеността. Не можахме да го направим на място, защото едната ми братовчедка си беше забравила личната карта. Понеже си е от Пловдив, тръгнала в последния момент и си забравила портмонето с документите. Нямаше време да се връща, затова си насрочихме друга среща с адвоката и с нотариус след това.
А междувременно знаете ли какво е правил мъжът ми с децата? Разгледали Стария град, квартал Капана и центъра на Пловдив. За мое съжаление, когато се срещнахме, вече беше станало късно и аз да ги обиколя. Хапнахме и разгледахме набързо новия мол на Пловдив – Марково тепе и отпътувахме обратно към Димитровград. Децата заспаха в колата по пътя на обратно, така че имах възможност да се насладя на тишината и пътуването.
