Цветната страна на живота

Колко от вас имат дневници? Сега сигурно ми се присмивате, защото мислите, че питам за тези от сорта на „мило, дневниче“. Не – става въпрос за бележници с мисли, идеи и съждения. В него не е необходимо да пишете всеки ден, а когато имате вдъхновение.

Аз например имам такъв в работа и там отбелязвам хрумвания. Понякога ми се струва, че са доста нелепи и дори смехотворни. Но като се върна след седмица, месец или по-натам във времето, вече виждам, че мога да заимствам, че дори да ми хрумне нова, по-добра идея. Изводът е, че подобни дневници може да са източник на вдъхновение и генератор на открития.

Мога да ви дам и един пример в историята, който затвърждава теорията ми. Например великият изобретател Леонардо да Винчи е имал свой дневник, в който е записвал всяка нова идея, която му хрумне. Този тефтер той не го е споделил с никой и е реализирал само някои от вижданията си. И това е голямата му грешка, защото иначе щеше да пренапише историята ни и кой знае сега къде щяхме да сме технологично.

Още една добра практика в подкрепа на моите думи е, че дори писателите прилагат подобна техника. През деня записва идеите си и в края на седмицата, творецът отваря и започва да чете. Именно тези записки му служат като подложка, върху която може да твори. Само например ще кажа, че един писател – Торо, казва, че всяка година подвързвал и запазвал около 17 такива бележника. Когато изпадне в творческа криза, просто започва да ги препрочита и намира нови сюжетни линии за новата си книга.

Споделям ви тази практика, защото ми се струва креативна и нестандартна, а аз си падам точно по такива неща.