Силата да владееш публиката

Да застанеш срещу голяма група от непознати хора, които очакват от теб да им кажеш нещо “велико” е доста трудна задача. Дори за най-големите бъбривци, десетките вперени в теб очи са логичен повод за капчица пот на челото и бучка на притеснение в стомаха.

В действителност да излезеш пред публика и да задържиш вниманието й е доста сложна задача, която изисква дълъг период на практика и тренировки, познаване на редица техники за “разчупване на леда”, визуален контакт, дори интунационно построяване на речта, така че да задържа вниманието на публиката.

И пак сценичната треска е огромна. Тези очи, вперени във вас, очакващи да чуят всичко онова, което ще им кажете. Ами ако не сте достатъчно добри? Ако се задавите с буцата, заседнала в гърлото ви и не можете да обелите нито дума? Ако някой ви зададе въпрос на който не можете да отговорите?

Всички тези въпроси рязко нахлуват в съзнанието ви когато трябва да излезете пред останалите. Заливат ви, а някои от вас може и да ви завладяват.

Със сигурност има и такива хора на които им идва от вътре да излязат и да говорят пред останалите. Да ги завладеят и да достигнат до душите им. Или поне до умовете им, като всички ясно да са разбрали тяхното послание. Дар, рядък и желан от много хора, които се занимават с публични професии. И които минават дълги курсове на обучение и години на практика, преди да станат наистина добри в това да владеят публиката.

Ще се радвам да споделите личния си опит с мен и да разкажете за най-големия си провал пред хора, както и най-големия си успех.



Никога не знаеш къде ще ти излезе късмета!

И за тези от вас, които вече са си представили, че ще пиша за някакви пикантни случайни преживявания с противоположния пол – не е така. Ще говоря за истинския късмет. Този, който понякога ни спохожда съвсем неочаквано, на най-странното и може би невъзможно място.

Така например на картинг пистата можете да се състезавате с бъдещия си шеф, благодарение на когото да се развиете като професионалист и да постигнете това, за което винаги сте мечтали. На опашката в супермаркета може да услужите с дребни на касата на човекът, който ще се отплати за щедростта ви с милиони, или просто случайно да се сблъскате с мъжа си на улицата.

Знам, че тези ситуации звучат малко повече като глуповат сценарии на също толкова глуповат холивудски филм, но реалността е също толкова непредсказуема и абсурдна понякога. За съжаление хората са толкова вглъбени в собственото си ежедневие и проблеми, че им е трудно да се огледат около себе си. А картината, която ще видят, е повече от противоречива.

Около нас времето е прекрасно, слънцето грее, птичките пеят, градинките са изпълнени с цветове и настроение за живот. В същото време на съседната пейка спи мръсен и опърпан човек, опакован с може би целия багаж, с който разполага. Дали има къде да живее, от колко дни не се е хранил и защо спи на пейката? Все въпроси, от чийто отговор забързаните хора не се интересуват. Слагат етикети “пияница”, “клошар”, но какво е довело до пропиването му и дали то не е в следствие на това, че живее по този начин, никой не пита.

Това също е късмет. С особен знак, но е съдбата, която по една или друга причина е застигнала тези хора. Никой не е застрахован от нищо, а каменните физиономии, подминаващи безстрастно просто не знаят какво е да си в безизходица. А състраданието… то е присъщо на изстрадалите

 



Цветни празници и приказно детство

Първи юни – денят на детето. Цветен, приказен и усмихнат ден. Прибирайки се след работа останах очарована от всички, които бяха решили да изведат децата си и да ги зарадват за празника. Спомних си с умиление за моите детски празници. Тогава родителите ми си взимаха почивен ден и ме водеха в Пловдив. Още тогава обичах този град (сега вече живея в него постоянно). Обичах малките калдъръмени улички в стария град. От възприятието на детското ми съзнание те изглеждаха толкова приказни, с големите възрожденски изрисувани къщи. Влизахме задължително в Етнографския музей, където изпадах в истински детско възхищение. Пренасях се в друг свят, отминал. Спомням си как гледах със зяпнала уста уредничката в музея, която с обработена интонация разказваше за какво са служили съответните предмети и как са използвани стаите на сградата.

Следваше дълга разходка из уличките на стария град, след което слизахме до Природонаучния музей. Там попадах едновременно в много светове. Морски, животински, на полускъпоценните камъни… и много други. Огромната анаконда ме плашеше всеки път, когато я видех, а първата ми среща с нея ме накара да уловя здраво ръката на майка ми и да не я пусна, докато не излязохме от залата. Това я накара да се усмихне и дълго време ми го припомняше с майчинско умиление, че именно при нея съм потърсила закрила. Ами къде другаде.

Помня всяка една зала, като че сега съм там. Не мога да измеря времето, което прекарвах във взиране в окачената риба-меч, която посрещаше посетителите в залата с рибите. А пираните! Тези същества будеха такова страхопочитание у мен… Може би провокирани от множеството филми, които бях гледала с хора оглозгани от хищните риби.

Празникът ни продължаваше с разходка по главната улица на града. Задължително сладолед и любуване на пеещите фонтани (които приличаха на естествено езеро в градината) и на мръкване се прибирахме у дома.

Помня все още колко щастлива се чувствах за начина, по който моите родители бяха решили да прекарваме празниците. И малко тъгувам, че не мога вече да видя града с онази детска впечатлителност, която кара всичко да придобива приказни измерения.

 



Избрахме кантората на адвокат Янко Янев за казуса ни с недвижими имоти

Като всяко семейство и в нашето понякога се появяват разногласия, стане ли дума за семейните имоти и земи. След поредния ни роднински спор, решихме, че е крайно време да ги преустановим – да се съберем веднъж за винаги всички наследници, да се разберем като нормални хора и да подпишем, каквото е нужно. За целта избрахме кантората на адвокат Янко Янев, защото приятел от Пловдив ни препоръча точно нея. Решихме да се вслушаме в съвета, тъй като наши преки познати, които да са адвокати, нямаме.

Обадихме се, уговорихме си среща и решихме всички наследници да се съберем направо там. Избрахме клонът в Пловдив и защото този град е образно казано „центърът на България“. Откъдето и да тръгнеш, можеш лесно да стигнеш до там, а роднините ми са пръснати в 4-те краища на страната. На нас също, като жители на Димитровград, ни беше по-удобно да пътуваме за Пловдив, отколкото за София например. Ако отивахме към столицата, пътят ни щеше да се удължи с поне два часа! А дългите пътувания с деца могат да се превърнат в кошмар… само който го е изпитвал, ще ми разбере.

Когато пристигнахме във Филипополис (много харесвам това име на Пловдив!), аз се запътих към кантората на адвокат Янко Янев. Там се срещнах с негов колега, специалист по право на недвижими имоти. Той нямаше други клиенти и ме покани да вляза. Бях първа и докато роднините ми пристигаха един по един, аз обяснявах на адвоката за какви имоти става въпрос, кои сме преките наследници и до какви разногласия сме стигали до сега. Човекът ме изслушваше много внимателно и задавеше адекватни въпроси. Когато приключих с разясненията, вече се бяхме събрали цялата рода – аз, брат ми и сестра ми и трима братовчеди. Всеки от тях си каза становището и натърти на нещата, на които държи. Накрая адвокатът излезе с предложение, което не беше хрумвало на никого от нас! С няколко допълнителни уточнения и почти без повишаване на тон, стигнахме до консенсус, който да устройва и шестима ни. Сега ни предстои окончателното оформяне на документите и прехвърляне на собствеността. Не можахме да го направим на място, защото едната ми братовчедка си беше забравила личната карта. Понеже си е от Пловдив, тръгнала в последния момент и си забравила портмонето с документите. Нямаше време да се връща, затова си насрочихме друга среща с адвоката и с нотариус след това.

А междувременно знаете ли какво е правил мъжът ми с децата? Разгледали Стария град, квартал Капана и центъра на Пловдив. За мое съжаление, когато се срещнахме, вече беше станало късно и аз да ги обиколя. Хапнахме и разгледахме набързо новия мол на Пловдив – Марково тепе и отпътувахме обратно към Димитровград. Децата заспаха в колата по пътя на обратно, така че имах възможност да се насладя на тишината и пътуването.



Цветовете на музиката

Чувате ли цветове? За мнозина от вас този въпрос ще е особено странен. Защото всеки знае, че цветовете се виждат, не се чуват. Но за една малка част, въпросът ще е логичен, смислен, естествен и…отговорът ще бъде “Разбира се, че да!”. За тези от вас, които ще реагират по този начин, имам една новина – не всички хора виждат цветове, когато чуят някоя буква, дума или музикален тон. Състоянието се нарича синестезия и колкото и стряскащо да звучи, не е смъртоносна болест.

Всъщност това е по-скоро явление, при което възприятията за цвят, звук, форми в мозъка се преплитат. Хората които имат подобни асоциации се наричат синестети и се отличават с изключително добра памет. Но в повечето случаи те дори и не подозират, че цветовете, които изникват в съзнанието им, когато слушат музика или чуят дадено име, не са нещо еквивалентно за всеки човек.

На практика всеки отделен синестет има различни цветови асоциации към различните букви, цифри звуци. Изследователите на това мозъчно явление са намерили някаква закономерност при графичните синестети и тя е в зависимост от формата на съответната буква. По-облите са обагрени в светли цветове, а по-ръбестите – в тъмни.

Хората, които нямат синестезия трудно възприемат тази способност и често твърдят, че мозъците на синестетите са объркани и не възприемат света по нормален начин. Това на практика няма нищо общо с действителността. Синестетите са напълно пълноценни и здравомислещи хора, които обаче се отличават с изключително добра памет.

Последните изследвания на синестезията доказаха, че тя се предава генетично от майката на децата и то предимно по женска линия. Но има и много мъже синестети, като един от най-известните е Даниел Тамет. Неговата лекция на TED, в която той говори за личния си опит с “явлението” в неговия мозък, можете да видите във видеото.

 

 



Дамски шоколадови десерти

Жените бихме казали „Пазя талия!“ или „Готвя се за лятото!“ или „На диета съм!“. Затова именно ние показваме по-явно грижата за теглото и визията си. Пък и някак жените, като че ли сме пословични в похапването на сладко, в сравнение с мъжете. Не че те не го правят, но някак не го афишират. По мои лични впечатления мъжете са в двете крайности – или ядат сладко или изобщо – не. Докато в повечето случаи ние се опитваме да заобикаляме забраните и да надхитряваме сладкарската индустрия. Може би се дължи на това, че имаме по-слаба воля.

Затова се разтърсих за рецепти из стария ми тефтер, за да ви покажа удивителни дамски шоколадови десерти, които са леки, сладки и при това не съдържат много калории.

Първото нещо, което трябва да правите, когато се опитвате да отслабнете, но без да се лишавате от сладко, е да ползвате, по възможност, стевия, или да не готвите с твърде много шоколад, блатове и глазури.

Второто нещо – да правите по-малки десерти и да похапвате по-нормални количества 😉

Ето го първият шоколадов десерт:

Вафлената лейди /така съм го кръстила/:

За две порции ви трябват: 4 шоколадови вафли, сварено кафе, мармалад от обичан плод, цедено кисело мляко.

Лесно е. Потапяте шоколадовите вафли в хладко кафе. Оставяте така за малко, докато поемат. Нареждате две по две като между тях слагате цедено кисело мляко. Покривате отгоре с мармалад или сладко. Режете на половина. Да престоят в хладилника 1-2 часа.

Шокопай с ябълки:

apple pie

За този най-вкусен от всички шоколадови десерти, според мен, се нуждаете от бисквити, масло, 1 настърган черен шоколад /аз съм го правила с този на Нестле/, ябълки, 1 лайм, сметана на прах и мляко за разбиването й.

Натрошавате 1 пакет бисквити и разбърквате с 1/2 пакет масло. Поставяте върху хартия за печене като блат. Изравнявате с шпатула. Печете на средно загрята фурна за около 10-тина минути. През това време нарязвате ябълките на полумесеци. В тях изстисквате лайма и размесвате на ръка.

Когато извадите блата, нареждате отгоре ябълките. Настъргвате шоколада. Вкарвате във фурната за още 15-20 минути. През това време приготвяте сметаната. Изваждате пая. Слагате сметаната в шприц и правите целувки върху разтопения шоколад и изпечените ябълки. Връщате във фурната за още около 5-10 минути, ако искате – ако не, просто слагате някакви ядки отгоре и похапвате.

Резултатът след последното изпичане е хрупкава коричка от бисквити отдолу, ябълки в шоколад по средата и целувки най-отгоре. Десертът е сладко-кисел на вкус. Ако ви идва леко киселко, добавете две супени лъжици захар при ябълките, при следващо приготвяне. Добър апетит!



Как се нарича тригърба камила?

Ако не знаете отговора на този въпрос, най-добре изгледайте видеото към най-новото филмче на Дисни “Зоотрополис”.

Както винаги, героите са симпатични, весели и с множество добри идеи. При това хуморът е заразен. Дисни и този път не изневерява на стила си и прави интелигентно филмче, на което възрастните се забавляват и разбират тънкия намек на създадения свят, а децата обикват и избират инстинктивно точните герои, на които да подражават.

“Зоотрополис” е свежарски, цветен и много динамичен. Предлагам ви кратък откъс, за да влезете в атмосферата на анимацията. Ако ви допадне, филмът тръгва по кината от 4 март!



Нервен стомах! Ами сега?

Празниците минаха, всички сме щастливи и весели. Или не всички. Колкото и нормално да се струва на едни просто да се забавляват, не всички са така отпуснати и успяват да  се справят със стреса.

За мнозина почивните дни са преминали в притеснение как ще посрещнат гостите си, как ще направят това или онова, ако пътуват как ще се приберат и така нататък. Много често хора, които живеят в стрес, страдат и от нервен стомах.

[ File # csp10285148, License # 2235545 ] Licensed through http://www.canstockphoto.com in accordance with the End User License Agreement (http://www.canstockphoto.com/legal.php) (c) Can Stock Photo Inc. / ruigsantos

Диагнозата се поставя при симптоми като коремни болки, спазми, подуване на стомаха, киселини, избиване на под, често повръщане и разстройство, породени от ситуация или настъпването на събитие. Понякога дори постоянно. Дължи се на изострена нервна система и не означава, че имате стомашен проблем. Въпреки това са възможни усложнения, които няма да коментирам, тъй като не съм лекар и публикацията ми може да прозвучи несериозно.

За мнозина нервния стомах е познат. За да се справят с него те взимат различни медикаменти или се пият смеси от билки, познати от народната медицина. Всъщност това е чисто психологическо заболяване, което се лекува основно с промяна на начина на живот и самовнушение. Препоръчват се разходки през любимото ви време, ранно лягане и ранно ставане, туризъм, няколко летни дни в планината или на малък морски курорт (място, отдалечено от напрежението и градския стрес), а също така масаж, фототерапия, както и четене на позитивна приложна психология.

Някои препоръчват и промяна в начина на хранене. Изтъква се, че меда, канелата и копърът успокояват стомаха. Други твърдят, че трябва да се пият много (8-10 чаши) течности за добра перисталтика. Последното от личен опит ви казвам, че не действа и ако вие изпитвате гадене или стомахът ви се разстройва преди някакво събитие, пътуване или по друга причина, то вие не трябва да пиете чак толкова чайове, сокове, вода, защото ще влошите положението си. Затова пък леки храни, които не дразнят стомаха, са идеални.



Приятели по празниците

Има нещо много хубаво по празниците – това е, че именно тогава се срещате с приятелите, с които може би не сте се виждали от цяла година, и прекарвате незабравимо време в приказки, смях и забавления.

Smiling friends looking at laptop together and eating cookies at home on couch

Преди броени часове се разделихме с моите приятели и всеки пое по пътя си към Бургас, Пловдив и София. Въпреки раздялата, в сърцето си чувствам мека топлинка, която ще ми държи едно такова хубаво чувство чак до следващата среща. Чудесно е, че независимо километрите помежду ни успяваме да запазим близките си отношения. Но сега, като се замисля, именно разстоянието ни помага да сме толкова привързани. След месеци в телефонни разговори и кратки срещи по отделно, съберем ли се е празник и дори следваме наши си традиции, наложили се от години.

Ето как се забавляват приятели като нас:

  1. Всеки носи по нещо – вино, чипс, кекс или каквото пожелае. Нареждаме заедно масата с гризи и обезателно наливаме в чашите алкохол и кафе.
  2. Разменяме си подаръци. Абсолютно задължително. Всяка година! Може да е нещо малко, но винаги от сърце.
  3. Гледаме си на изпитото кафе. Понякога и на карти. Трябва все пак някой да ни каже  какво ще ни донесе новата година. Зависимост от количеството изпит алкохол, можем да си гледаме и на винени чаши 😉
  4. Играем на игри. Човек трябва да играе, за да се чувства пълноценен. Ние избираме монополи, скрабъл или асоциации. Важното е да е весело. След третата чаша вино, преди кафето, става изключително весело.
  5. Винаги преспиваме у някого. Всъщност не спим, а си говорим или гледаме филми до сутринта, но условието е гостуването да продължи поне 12 часа 🙂

А вие какво правите с вашите най-близки приятели?



Щастливите връзки не са във Фейсбук

Привет, приятели!

Не зная какъв е вашият начин на използване на Фейсбук и какво мислите по въпроса за присъствието на любовта в социалната мрежа, но аз днес определено съм решила да ви споделя мнението си по въпроса.

По мои впечатления най-щастливите и здрави връзки не са повод за хвалене във Фейсбук. Това, че някой си има приятел не е нужно да бъде разтръбено, защото човекът срещу него не е предмет, с който украсява живота си, а същество, което има нужда да споделя, да бъде обичано и уважавано.

Мнозина обаче не смятат така. Вследствие се оформят два типа хора, който постоянно публикуват определен тип информация за отношенията си с противоположния пол.

facebookt-love

Към първите спадат онези, които страдат от различни конфликти и постоянно пускат на стената си цитати, афоризми или мисли за любовните връзки. Едни от най-любимите са ми “Колкото по-глупав и неуспял е един мъж, толкова по-големи са претенциите му към жените. ” (Коко Шанел), “Ако обичаш нещо, пусни го на свобода.”(всеизвестна), “Жените не се съблазняват с пари, а с отношение”(неизвестна) и куп други подобни, които вирусно обикалят социалната мрежа. По този начин жената иска да покаже на мъжа, че той е сгрешил някъде, отбелязва го в постове, пише такива с цел да демонстрира отношение на обида и подобни. Резултатът – той няма да се промени, а тя ще загуби голяма част от Фейсбук приятелите си, които не искат постоянно да четат подобни житейски умозаключения, или ще я вземат на подбив като несериозна и отнесена.

Вторият тип са онези, които постоянно показват колко са щастливи с половинката си. Посвещават им стихове, пишат по стената му, отбелязват го на снимки, честитят му рождения ден с много дълъг пост или си слагат съвместна снимка като профилна, корица и т.н. Вярвам ви, че сте толкова щастливи, точно толкова, колкото си вярвате и самите вие. А това едва ли е много. Все пак, ако сте чак толкова влюбени, дали ще губите времето си да пишете всички сърцераздирателни неща в мрежата и да се снимате, вместо да си шепнете на ухо, да се научите да общувате без телефон, да се усмихвате само един на друг и да си имате свой свят, изпълнен с тайни и съкровени мечти, които не са свързани с другите хора. Публикуването в мрежата е единствено знак, че искате да демонстрирате нещо, защото хората, които действително ги интересува дали сте тъжни или щастливи са само 10-тина, а на другите 300 приятели, които дори не са ви близки, не им пука особено. Резултатът от подобно поведение може да е да си натрупате завистници, които да се опитат да ви навредят или разделят, или да загубите част от приятелите си, на които ще им омръзнат вашите любовни излияния.

По моите разбирания личният живот си е личен, дори по силата на своето определение, и трябва да си остане точно такъв. Да го афишира или не е избор на всеки човек по отделно, но много се съмнявам, че клюките, тръгнали след това по адрес на същия този човек, ще му се понравят впоследствие. И ако това не е достатъчно да ви убеди, се замислете дали в действителност искате сина на съседката ви, когото ненавиждате, който обаче е съученик от гимназията на вашия приятел, да знае как се развива любовния ви живот, къде сте ходили и колко привлекателни сте в поза на целувка с гаджето. Фейсбук може да е много коварен, не забравяйте това.