В петък сутринта, точно в 9:17, ми писа приятелкa. Снимка на хола ѝ. Перфектно бяло. Всичко бяло. Диванът – бял. Стените – бели. Дори килимът – бял. Под него, мъчително се опитваше да оцелее един, да го наречем, „наситен лилав“ акцент – малка декоративна възглавничка. „Какво мислиш?“ – пишеше тя. Отвърнах с първото, което ми хрумна: „Сякаш си направила студио за реклама на паста за зъби.“
Това, разбира се, не е просто въпрос на вкус. Това е симптом. Симптом на насаждан перфекционизъм, облечен в дрехите на минимализма. Виждам го навсякъде. Хората се опитват да превърнат домовете си в стерилни, безжизнени пространства, за да впечатлят… кого? Инстаграм последователите? Потенциални купувачи, които ще дойдат след десет години? В желанието си да са „модерни“ и „изчистени“, убиват душата на дома си. Забравят, че домът трябва да е убежище, а не изложба.
Преди три години, примерно, реших да боядисам спалнята в бледо сиво. „Скандинавски стил“ беше манията тогава. Дадох куп пари за бои, ленти, четки. И какво стана? Студена, депресивна стая, в която се чувствах като в болница. Не съм художник, да, но дори аз видях колко безлично изглеждаше. Накрая я боядисах в тъмнозелено и животът ми веднага стана по-приятен. Това е важното. Не да следваш сляпо тенденциите, а да създадеш място, където се чувстваш добре.
Същото е и с модата. Всички гонят неуловимия „капсулен гардероб“ – няколко неутрални дрехи, които могат да се комбинират безкрайно. Защо? За да спестят време сутрин? За да изглеждат „стилни“? Резултатът е униформеност. Всички изглеждат еднакво. И да не говорим за иронията – харчат повече пари за няколко скъпи неутрални дрехи, отколкото биха дали за разнообразна и интересна колекция. Спомням си една клиентка, която дойде при мен за помощ с гардероба. Имаше десет бели ризи, три черни панталона и един сив пуловер. Когато я попитах какво обича да носи, тя се разплака. Оказа се, че всъщност харесва ярки цветове и шарки, но се е чувствала длъжна да следва „правилата“ на стила.
Не знам кога започна това насаждане на „перфектното“ бяло. Може би с бума на социалните мрежи, където всеки се стреми да покаже идеализирана версия на живота си. Или пък е отражение на колективната ни тревожност – нуждата да контролираме всичко, да предвидим всичко, да елиминираме всяка несигурност. Но е абсурдно. Да живееш в стерилна среда, да носиш безлични дрехи, да се опитваш да се впишеш в нереалистични стандарти – това не е живот, това е затвор.
Сутринта, в отговор на приятелката ми, ѝ предложих да замени поне един от белите квадратни декоративни елементи с нещо цветно. Каквото и да е – маса, ваза, дори една голяма снимка. Не е нужно да превръща хола си в карнавал, но поне да внесе малко индивидуалност. Все още не съм получил отговор. Може би е късно. Може би вече е част от армията на белите. Но аз ще продължа да се боря. Ще се боря с белия терор, с насаждания перфекционизъм, с абсурда на модерните тенденции. Защото, в крайна сметка, животът е твърде кратък, за да го прекараме в стерилни и безжизнени пространства. Аз лично ще си купя един шарен килим.