Днес в моя блог ще пиша за блоговете и писането. Хубава тема, а?
И мисля да започна така. Времето на всеки от нас е ограничено. През живота си имаме определен брой думи, които да изречем, определен брой изречения, които да напишем и определен брой кликове по клавиатурата, които да направим. Какво означава това ли?
Означава, че е хубаво да се замислите какво правите, когато имате нещо важно за казване. Кое си струва повече и ще остане по-трайно във времето, написаното или изреченото? И ако отговаряте – написаното, то тогава контра въпросът ми е – написаното, но как?
Не искам да ви обърквам излишно, а само да ви накарам да се замислите. Интернет е най-свободното и свободомислещо пространство на света. Как иначе аз бих могла да споделям какво ми е на сърце, ако не беше блогът ми. Едва ли щях да напиша книга или да започна да вписвам във вестник. Пък и тенденцията не е такава, хората се ориентират към все по-електронното. Затова аз предпочитам да пиша тук вместо накъде другаде. Смятам, че така мнението ми достига до повече хора и използвам времето си по-рентабилно и ползотворно. Имате право да не се съгласите с мен, разбира се. Но все пак ще си позволя да отправя една препоръка към читателите си в момента. Ако и вие смятате, че има какво да кажете, че имате нужда от платформа за себеизразяване, то знайте, че личните блогове са перфектни за тази цел. Не прахосвайте времето си в опити да убедите определен брой хора в нещо. Използвайте го, за да убедите много повече, като изложите мнението си писмено.
