Сънят помагал за красотата и носел здраве. Добре, но защо след като имаме един толкова естествен източник на младост, хубост и живот, все така става, че той не ни достига.
Много време съм се чудела от какво значение са едни 5 минути сутрин и колко всъщност маловажен е цял час вечер. Много отдавна си мисля, че времето е въпрос на лично светоусещане. Затова мозъкът ни се радва и в блаженство прекарва всяка секунда допълнителен сън, а час в края на деня трепва в съзнанието ни като миг.
И вие ли сте се питали защо действително е така? Нямам отговор, но имам своя си теория. И тя е:
Делникът ни започва с бърза закуска, бързо приготвяне и спринтиране към работното място. Още не сме сe събудили съвсем и вече трябва решаваме тежките казуси на деня. Един средностатистически човек има 8 часов ден с час обедна почивка, което означава, че излизаме от дома сутринта, за да се завърнем чак след 9 часа от офиса/ предприятието/ институцията, а включвайки и времето за придвижване – стават 10 в най-добрия случай. У дома ни очакват текущите задачи – какво ще вечеряме, да пуснем пералня, да измием чиниите , да избършем праха, да изпрахосмучем, да обърнем внимание на децата и съпруга (ако сме семейни) или да не се лишим от кратко излизане с приятели, защото в противен случай ще се роботизираме.
Всъщност вечерите да единственото ни свободно време. Като направиш това и онова превъзбуждаш съзнанието си като го караш да остане още малко будно. Затова когато стане 10 и половина и още не си легнал вече няма значение дали ще будуваш още 30 минути или 1 час, за да довършиш започнатото и обърнеш време на себе си. Лягаш си в полунощ и 6 часа сън не ти достигат. Следващото утро отново се бориш за 5 минути. 5 безкрайни сладки, блажени минути.