Етикет: Пловдив

Шарено

Цветни празници и приказно детство

Публикувано на

Първи юни – денят на детето. Цветен, приказен и усмихнат ден. Прибирайки се след работа останах очарована от всички, които бяха решили да изведат децата си и да ги зарадват за празника. Спомних си с умиление за моите детски празници. Тогава родителите ми си взимаха почивен ден и ме водеха в Пловдив. Още тогава обичах този град (сега вече живея в него постоянно). Обичах малките калдъръмени улички в стария град. От възприятието на детското ми съзнание те изглеждаха толкова приказни, с големите възрожденски изрисувани къщи. Влизахме задължително в Етнографския музей, където изпадах в истински детско възхищение. Пренасях се в друг свят, отминал. Спомням си как гледах със зяпнала уста уредничката в музея, която с обработена интонация разказваше за какво са служили съответните предмети и как са използвани стаите на сградата.

Следваше дълга разходка из уличките на стария град, след което слизахме до Природонаучния музей. Там попадах едновременно в много светове. Морски, животински, на полускъпоценните камъни… и много други. Огромната анаконда ме плашеше всеки път, когато я видех, а първата ми среща с нея ме накара да уловя здраво ръката на майка ми и да не я пусна, докато не излязохме от залата. Това я накара да се усмихне и дълго време ми го припомняше с майчинско умиление, че именно при нея съм потърсила закрила. Ами къде другаде.

Помня всяка една зала, като че сега съм там. Не мога да измеря времето, което прекарвах във взиране в окачената риба-меч, която посрещаше посетителите в залата с рибите. А пираните! Тези същества будеха такова страхопочитание у мен… Може би провокирани от множеството филми, които бях гледала с хора оглозгани от хищните риби.

Празникът ни продължаваше с разходка по главната улица на града. Задължително сладолед и любуване на пеещите фонтани (които приличаха на естествено езеро в градината) и на мръкване се прибирахме у дома.

Помня все още колко щастлива се чувствах за начина, по който моите родители бяха решили да прекарваме празниците. И малко тъгувам, че не мога вече да видя града с онази детска впечатлителност, която кара всичко да придобива приказни измерения.

 

Шарено

Избрахме кантората на адвокат Янко Янев за казуса ни с недвижими имоти

Публикувано на

Като всяко семейство и в нашето понякога се появяват разногласия, стане ли дума за семейните имоти и земи. След поредния ни роднински спор, решихме, че е крайно време да ги преустановим – да се съберем веднъж за винаги всички наследници, да се разберем като нормални хора и да подпишем, каквото е нужно. За целта избрахме кантората на адвокат Янко Янев, защото приятел от Пловдив ни препоръча точно нея. Решихме да се вслушаме в съвета, тъй като наши преки познати, които да са адвокати, нямаме.

Обадихме се, уговорихме си среща и решихме всички наследници да се съберем направо там. Избрахме клонът в Пловдив и защото този град е образно казано „центърът на България“. Откъдето и да тръгнеш, можеш лесно да стигнеш до там, а роднините ми са пръснати в 4-те краища на страната. На нас също, като жители на Димитровград, ни беше по-удобно да пътуваме за Пловдив, отколкото за София например. Ако отивахме към столицата, пътят ни щеше да се удължи с поне два часа! А дългите пътувания с деца могат да се превърнат в кошмар… само който го е изпитвал, ще ми разбере.

Когато пристигнахме във Филипополис (много харесвам това име на Пловдив!), аз се запътих към кантората на адвокат Янко Янев. Там се срещнах с негов колега, специалист по право на недвижими имоти. Той нямаше други клиенти и ме покани да вляза. Бях първа и докато роднините ми пристигаха един по един, аз обяснявах на адвоката за какви имоти става въпрос, кои сме преките наследници и до какви разногласия сме стигали до сега. Човекът ме изслушваше много внимателно и задавеше адекватни въпроси. Когато приключих с разясненията, вече се бяхме събрали цялата рода – аз, брат ми и сестра ми и трима братовчеди. Всеки от тях си каза становището и натърти на нещата, на които държи. Накрая адвокатът излезе с предложение, което не беше хрумвало на никого от нас! С няколко допълнителни уточнения и почти без повишаване на тон, стигнахме до консенсус, който да устройва и шестима ни. Сега ни предстои окончателното оформяне на документите и прехвърляне на собствеността. Не можахме да го направим на място, защото едната ми братовчедка си беше забравила личната карта. Понеже си е от Пловдив, тръгнала в последния момент и си забравила портмонето с документите. Нямаше време да се връща, затова си насрочихме друга среща с адвоката и с нотариус след това.

А междувременно знаете ли какво е правил мъжът ми с децата? Разгледали Стария град, квартал Капана и центъра на Пловдив. За мое съжаление, когато се срещнахме, вече беше станало късно и аз да ги обиколя. Хапнахме и разгледахме набързо новия мол на Пловдив – Марково тепе и отпътувахме обратно към Димитровград. Децата заспаха в колата по пътя на обратно, така че имах възможност да се насладя на тишината и пътуването.