Привет приятели! Kато човек , който има домашни любимци искам да споделя , че напълно съм съгласна с твърдението , че кучето е най-добрият ни приятел.Аз съм имала и продължавам да имам и други видове домашни любимци , но начина по който се чувствам когато съм с кучето си е неповторим.Връщайки се от работа изморена понякога единственото , за което мисля е да си взема дългоочаквания душ и да легна да почина , но в мига в който ме погледне кучето ми и прочета в погледа му колко много иска да излезем на разходка , като че ли забравям за умора и за всичко.Подавайки ми лапа когато влезна за мен то показва обич и уважение към мен , а погледа му ме кара понякога да си мисля че направо ще проговори.Винаги усеща кога съм тъжна и кога нещо не е наред.Много му успокоява , когато седне до мен и започна да го галя и да му говоря, понякога имам чувството ,че е единствения на когото мога да си споделя всичко.Много обичам да го изкарвам на разходка в парка , да си играем заедно , караме да се чувствам щастлива , откъсвам се от напрегнатото ежедневие и не спирам да се усмихвам.Много е впечатляващ инстинкта му за защита без значение кой или какво ни застрашава винаги е готово да ни защити без да се страхува.Тези негови качества ме карат да изпитвам към него уважение, възхищение и разбира се не на последно място много обич.
MeryCvetq
Кафето – това , което ме откъсва от реалността
Здравейте , в тази тема смятам да Ви споделя това как ми влияе кафето на мен.Всеки човек има своите трудни утрини било то , защото е имал тежка вечер или просто , защото не обича да става сутрин рано. Аз съм от жените , които като станат , това което им помага да се усмихнат и да се приготвят за един добър и ползотворен ден е кафето.Веднага след като излезна от банята си правя сутрешното кафе , пия го и тогава отивам на работа , разбира се това жертва 20 минути от времето , в което мога да си поспа.Много от моите приятелки пият кафе , защото твърдят , че това им помага да се разсънят.Аз пия моето кафе използвайки момента да си мисля за нещо приятно или просто да си направя план за протичането на деня ми.Не обяснимо за мен защо , но винаги когато го пия аз се пренасям в свят без стрес и напрежение , което ми помага да се заредя с много енергия и положителни емоции.Времето , което отделям за следобедното си кафе ми дава възможност да направя разбор на задачите , които съм свършила през деня и да почувствам удовлетворението от това.Хубаво е човек да има какво да го оттърси от иначе напрегнатото ежедневие , за мен това е кафето и аз се радвам , че има какво да ми помага денят ми да бъде усмихнат.В свободното си време след работа обичам да споделям тази моя наслада с моите приятелки.
Приятели
Никой не си избира родителите и роднините, но всеки човек може да си избере приятелите и средата, с която общува. Разбира се и тук има някои изключения, като например това, че неможе да избереш приятелите на твоите приятели и хората с които взаимодействаш в работния процес. Като цяло приятел е много относително понятие. Приятели за „здравей и здрасти“ и за маса има много(които всъщност са по-скоро познати), но истинските приятели се намират много трудно. Истинското приятелство се гради с години, то неможе да се появи за миг и да се затвърди толкова лесно. Винаги съм казвала, че съм много богата, защото имам най-голямото богатство на света, а именно приятелите. Обикновено истинските приятели са малко на брой (около двама трима), но напълно достатъчни за да ти помогнат в беда. Приятелството е двустранен процес, т.е. и двете страни трябва да са готови на всичко за да си помогнат в беда. Аз лично имам приятелка с която се познаваме и поддържаме от 1-ви клас. За цялото това време дотук, сме се доказали неведнъж и сме преживяли и както добри, така и трудни моменти и въпреки това сме запазили приятелството и можем да разчитаме една на друга по всяко време. Смятам, че с години това наше приятелство е претърпяло някои промени, но то за мен си остава вечно. След време трябва да има някакви съображения, но основата му няма да се разруши – то си остава вечно.
Дъжда
Здравейте! Незнам дали и при Вас е така, но се сетих да Ви споделя за чувството когато навън е мрачно и вали проливен дъжд. Сигурно повечето от Вас мразят такова време, защото немогат да мръднат от мястото на което се намират, особено ако е придружено от силен вятър – тогава и чадъра не помага :). Да Ви кажа честно и на мен не ми харесва такова време. Най-вече когато ме хване някъде навън, а аз вече закъснявам за срещата или мястото на което трябва да отида. В такъв момент човек е изправен пред дилемата – да се намокри от главата до петите и да отиде навреме или да изчака да намалее дъжда и да закъснее за уговорката. Но ако съм си вкъщи на сухо и топло нещата стоят по друг начин. Не може да се отрече, че и дъжда си има своята красота. Обожавам когато вали проливен дъжд да гледам замечтано през прозореца как се усилва. Това много ме успокоява и мога да гледам навън с часове. Неможе да се отрече, че най-добре се спи, когато вали дъжд. Много обичам докато заспя да чувам как капките дъжд, чукат по ламарината под моя прозорец – това сякаш ми действа приспивно. Дори и проливния дъжд си има своя чар и красота просто трябва да ги откриете.
Красотата на дъгата
Привет от мен Мария. За съжаление много рядко виждаме дъга, тя се появява когато по време на дъжд пекне слънце. Това се случва толкова рядко, че всеки който е видял това чудо на природата трябва да се смята за голям късметлия. Понеже аз съм човек, който обича цветовете и пъстрите неща, няма как да не се впечатля от това природно явление, което съчетава основните светли цветове в природата – червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго и виолетово. Когато се появи дъга, за мен е голяма радост и вълнение, защото това е създадено от природата и няма нищо по-красиво от естествената красота, едва ли някой от Вас ще го отрече. Чувала съм, а може би и Вие, че ако мъж мине под дъгата ще се превърне в жена, както и обратното – ако жена мине под нея ще се превърне в мъж. Как мислите, вярно ли е това ? Аз си мисля, че има нещо вярно, но няма как да съм категорична, защото не съм минавала под нея и нямам познати, които са го правили. Дъгата е много интересно явление, като я гледаш си създава впечатление, че можеш да я стигнеш и че се намира на отсрещния хълм, а всъщност е толкова далече и надали някой може да се докосне до нея.
Кой е твоят любим цвят?
Здравейте! Както Ви казах в началото аз обичам цветните неща. Бях попаднала на статия за определянето на характера на човек, според любимия му цвят. Аз предлагам всеки от Вас да определи какъв е характера му според цвета, който най-много му харесва. Нека започнем с червения цвят. Този цвят е символ на агресивност, страст, обаятелност, импулсивност. Черният цвят олицетворява чувствителността, твърдост, изтънченост, очарование. Ако любимия цвят Ви е белия цвят, то тогава Вие сте една искрена, пряма и безкомпромисна личност. Привържениците на синия цвят се отличават със следните качества: интелигентност, спокойствие, общителност и доверчивост. Ако предпочитате зеления цвят, това означава че сте една добре балансирана личност, свежа и изпълнена със спокойствие и здраве. Хората, които харесват жълтия цвят са весели, имат творческа дарба, активни и общителни. Сивия цвят е цветът на хармонията, стабилността и на трудно доверчивите хора. Ако сте човек на които му допада розовия цвят сте женствена, романтична, сексапилна и любвеобвилна личност. Виолетовия цвят, характеризира духовност, мир и спокойствие. Кафявия цвят е символ на мъдрост, увереност и вярност. Оранжевия цвят олицетворява щастието, забавлението, увереността, любовта. Надявам се да Ви е било забавно и всеки да е открил поне една черта от своя характер, която го описва.
Какво ни радва ?
Здравейте! Знаете ли, някои път се учудвам, че чак се стряскам от това как хората не оценяват това, което имат. Ще Ви дам няколко примера за обясня какво имам предвид. Например много хора не оценяват това, че са здрави, имат семейство, което им помага както в добрите моменти, така и в трудните, хора, които имат работа, имат покрив над главата, има какво да сложат на масата. Сигурно повечето от нас притежават всички тези неща, но колко от нас ги оценяват наистина ? Лошото е, че обикновено човек оценява това което има чак когато го загуби, но уви тогава е прекалено късно за вайкане. На този свят има хора, които живеят на улицата, нямат дом, нямат семейство, всеки ден за тях е борба за живот – за един залък хляб. Има друг тип хора, които не могат да се радват на елементарни неща от живота, както всеки нормален човек, имам предвид хората с увреждания и тежко болните. Ние трябва да сме благодарни и да се радваме на изгрева на слънцето и че посрещаме новия ден. За съжаление много хора не могат да се зарадват на новия ден, защото за тях мъките започват отново. Така, че радвайте се на хубавите моменти и на това, което имате и най-вече на здравето си, защото това е най-голямото богатство на тази земя.
Спа Дизайн България – невероятни цветове
Здравейте, както вече сте се убедили, аз обожавам цветните неща, особено тези, които са съчетани по начин, по който успяват да ти въздействат положително. Ето например вчера реших да си направя един следколеден и предновогодишен подарък – подарих си един пакет от няколко часа в СПА център с уникален СПА дизайн. Обстановката вътре беше изключителна. Такъв подбор на цветове, такъв лукс, просто много се зарадвах, че има хора, като мен – ценители на цветовете и умеещи да ги съчетават чудесно. На влизане в Уелнес центъра ми подариха брошури с най-актуалните и ефективни процедури. Измежду хартийките ми попадна една, която разкри отговорниците за този разкош – фирма Спа Дизайн България. Оказа се, че имат и други техни творения в различни хотели, след проучването ми в нета. Като цяло престоя ми в СПА центъра беше много ползотворен и ми помогна да се разсея от работната атмосфера, сега съм доста по-освежена и с нетърпение чакам посрещането на цветната Нова година.
А иначе съм си набелязала да посетя още няколко СПА центъра, създадени от Спа Дизайн България, не защото не съм доволна от първия, а за да разгледам отблизо и техния СПА дизайн. В момента даже съжалявам, че вече сме резервирали места за Нова година в един хотел, чиито релакс център не е изработка на Спа Дизайн Бълария. Надявам се да не се разочаровам от техните услуги и обстановката да е също толкова успокояваща.
Розови очила
Като вървя по улицата навсякъде виждам намусени физиономии, лъхащи някакво отчаяно чувство. Сякаш хората в България са започнали да губят надежда, че нещата ще станат по-добри. Вече трудно се радват дори на празниците. Имам усещането, че те не успяват и да почувстват коледното настроение. Аз не мога да седя толкова време в мрачно настроение. Много за кратко се задържам в лошо настроение и след това слагам „розовите очила“ и всичко е наред. Може би е някакъв начин за самосъхранение – нямам представа, но така съм свикнала, защото ако приемаме всичко толкова насериозно и се задълбочаваме в битови проблеми, пропускаме ценни мигове, които можем да оползотворим. Обичам всичко да ми е цветно, а не черно-бяло както е при някои хора, та дори само черно :). Моите приятели много ми се радват понеже през повечето време съм весела и успявам да разчупя ледовете, когато има някакъв проблем. Мисля, че така трябва да се подхожда към нещата – с високо вдигната глава и всички, които искат да те бутнат в бездната на депресията да се игнорират. Живота е един и няма време да му се сърдим, особено пък в България, където е още по-кратък.
Цветна есен
Ехх, неустно си отиде най-цветния от студените сезони – есента. Като че ли не успяхме да и се порадваме тази година достатъчно дълго. Много ми харесва микса който се получава от листата на различните дървета. Сякаш есента прави една естествена палитра от нюансите на жълтото и червеното. Колко красота може да се види с човешкото око, а имайте предвид, че то е далеч от перфектно. Самите снимки го доказват – техниката представя околния свят в много по-добри цветове, отколкото човешкото око може да съзре. И въпреки това, то е достатъчно подробно, за да запечата невероятни гледки и пейзажи.
През зимата също е много красиво, но още не съм се настроила на тази вълна, все още съм завладяна от есенно настроение. Много хора казват, че есента им действа депресиращо, което е странно, защото на мен ми действа зареждащо – може би защото наближават коледните и новогодишните празници.