България пред света
След последния ми пост започнах да се чудя с какво българите сме известни по света. Затършувах в Интернет и понаучих това-онова. За да е цветна статията ще разделя известността ни в две категории: положителни и отрицателни.
Почвам първо с негативите, за да може след това с положителните неща да ни се оправи настроението.
Като цяло минусите ни са изцяло в политически аспект. Като изключим това, че някои чужденци дори не знаят, че България е в Европа, по-лошото е, че всички знаят за нивото ни на престъпност и за политическата ни недалновидност. Като негативно в исторически план ще посоча смъртта на писателя и дисидент Георги Марков. Неприятна слава ни се носи и благодарение на Фондация “Америка за България”, която най-сърдечно ни гледа в очите, раздава пари за проекти и продуцира и излъчва кофти филмчета за родината ни. Масово съм чувала от чужденци, че са очаквали да дойдат в държава от Третия свят. Изумени са, че имаме хубави градове и курорти и се чудят къде са хората от филмите. Отговарям: “Ами, в гетата, то има ли държава, в която няма гето. Особено Америка”…
Ако вече сте започнали да се ядосвате, бързам да потуша пламъка в душицата ви. Слава Богу, положителните неща са повече от отрицателните. Нещастието обаче се състои в това, че те са по-малко промотирани по света. Славим се с: киселото мляко, розовото масло, лютеница, баница, таратор, ракия и шопска салата. В исторически план цяла Европа учи история и знае колко могъща е била страната ни през Средновековието, след него и за жалост малко по-нататък. Известни сме със страхотната си природа. Не малко са блоговете, в които чужденци се изказват положително за преживяванията си тук. Много от тях назовават българите като услужливи и гостоприемни. Поне в Европа всички знаят за чипровските ни килими, ръчно рисуваната керамика, дърворезбата, чадърите и ленените дрехи.
За финал поставям клипа, който излъчи US Television за България през 2013 г.