Цветната страна на живота

След последните няколко материала, които посветих на грижата за външния вид,  започнах да се питам може ли красотата да е най-важното нещо, дали тя е израз на вътрешния свят или обратното? Може ли да се говори изобщо, че е способна да дари спасение на човечеството.

Като първо си мисля, че красотата е доста абстрактно понятие. Всеки я измерва според собственото си мерило на предпочитания. Едни я виждат в сините очи и бяла кожа, други в топъл поглед и заоблени форми. Като цяло понятието е обвързано и с народопсихологическото мислене за красиво и модерно, което се е променяло през вековете. От друга гледна точка все би трябвало да има единни критерии за красотата, които да я рамкират по някакъв начин за по-лесно разбиране. Много са споровете на темата! Изключително: според някои красотата е вътрешното излъчвне в стройно тяло. Според други това е съвкупност от качества, а трети смятат красотата за възможността на нещо да се трансформира.

Моето мнение е, че когато се мисли за красивото като такова трябва да се има предвид и грозното. Не можеш да отграничиш кое действително е по-приятно за окото, ако нямаш повод за сравнение. Но пък грозотата е още абстрактно понятие и дори състояние често породено от друго състояние. А защо красивото пък да не е резултат от него.

Ако красотата е резултатът, това означава, че е някой или нещото е преминало през облагородяване. Което ме навежда до простичката мисъл, че в света на практика всяко по-неугледно нещо може да стане приятно хубавко с малко усилия. В този ред на мисли твърдо заставям зад мнението, че грозна жена няма, а само жена, която не иска да бъде красива.

А дали красотата може да спаси света. Мисля, че да. Защото предизвиква топлота и мир. Чувство на възхищение и преклонение. Омайва и ако е свързана с добро и води към добро, тогава определено резултатите ще са положителни.