Толкова често пишем и говорим за трудностите – за тревожни мисли, страхове от изоставяне, емоционална студенина. А всъщност има хора, които още от ранното си детство са се научили, че близостта е безопасна. Те не изпадат в паника, когато някой се отдалечи, не бягат от интимност, не се нуждаят от постоянни доказателства, за да знаят, че са обичани. Това е така нареченият сигурен стил на привързване – модел на свързване, който много хора дори не осъзнават, че имат, защото просто не им създава вътрешен шум.
Този стил се формира, когато в най-ранните ни години имаме емоционално достъпни, последователни и любящи родители или основни грижещи се фигури. Те не са перфектни – нито един родител не е – но са достатъчно стабилни, за да отговорят на нуждите ни, да ни успокояват, когато сме разстроени, и да ни насърчават, когато сме несигурни. Така детето се учи: „Аз съм важен. Мога да разчитам на другите. Мога да бъда себе си и да съм приет.“
Сигурната привързаност не означава липса на проблеми. Хората с този стил също изпитват болка, ревност, тревога. Но разликата е, че те умеят да комуникират емоциите си, не се страхуват от конфликти и умеят да се справят със загубата и отхвърлянето, без да рухват или да се затварят напълно. Те вярват, че връзките могат да се поправят, че проблемите не означават край.
Може би най-ценното в този стил е, че хората с него не се опитват да контролират другия, нито се губят в него. Те са свързани, но и автономни. Връзката не им служи като спасение, а като естествено допълнение към личния им свят. Умеят да обичат, без да се разтварят до обезличаване.
Ако не се разпознаваш в тези редове – не си сам. Изследванията сочат, че едва около 50–55% от възрастните в западните общества проявяват сигурен стил. Това не е присъда. Стига да работиш със себе си – чрез терапия, осъзнаване, практика на нови модели – можеш да изграждаш сигурност отвътре, дори да си пораснал с несигурност.
Сигурността не е някаква цел, тя е процес – връщане към себе си през очите на други, които не те плашат, не те натискат и не си отиват, когато си най-уязвим.
