Знаете ли, че никога не съм мечтала да отида в онези комерсиални популярни градове – Ню Йорк, Париж, Рим… Какво да им гледаш? Една Статуя на свободата и огромни бетонови блокове, които трябва да ни впечатлят със стила си Ар Деко. Една огромна купчина желязо във Франция? Чакаш с часове, за да се качиш и накрая ти е по-интересно да гледаш как измъчени от блъсканицата господа се опитват да предложат на свръх романтичните си приятелки брак, вместо панорамата на града. Колизеумът в Рим пък е нищо повече от каменна развалина, която се напича яко от слънцето.
Аз обичам по-цветните градчета, с по-автентична атмосфера. Бих желала да видя други култури, друг начин на живот, друга природа, други порядки. Бих отскочила до Нова Зеландия, бих отишла до Момбай, Кейп Таун, Йоханесбург, Сантяго или Сао Пао. А защо не в Лима или Каракас. Бих посетила Шанхай, Хонг-Конг и Сеул. Искам и Кайро и Рабат. Мисля, че по тези места има много повече какво да се види и да се научи за света и населението на планетата.
Типичните дестинации ще са повод да се похвалим, луксозните дестинации често не са по джоба на обикновения човек, а нетипичните ни изкарват от тесногръдието и ни помагат да бъдем по-толерантни към различни раси и религии. А толерантността започва тогава, когато започнеш да разбираш различния – неговите ценности, обичаи и начин на мислете.
Като последно, смятам, че посещението на по-нетипични места ще разшири познанията ни по история. Какво знаете за Мароко и Алжир, например, освен че са се освободили съответно от Испания и Франция и че там се говори арабски. Това не са типични мюсюлмански държави, а са доста екзотични кътчета. Какво ви говори Лима и Каракас – със сигурност се сещате за латиноамериканските сериали „Лус Мария“ и „Касандра“. Добре, но само толкова. А какво знаете за Сеул? Това е една от столиците на кей-попа и е доста напред в технологично отношение.
Споделете честно, без да се влияете от моето лично мнение, къде бихте желали да пътувате и защо това място ви привлича?