Лудите, лудите… из БДЖ
Една толкова цветна статия, че чак колоритна.
Последно време на няколко пъти ми се наложи да пътувам българските ни железници. Казано накратко не е най-приятното изживяване. Попадала съм на какви ли не – пияни, пийващи си в момента, досадни, приказливи, груби, неизкъпани, хипари, музиканти, непукиси … образи всякакви, резултат един. Ако им обръщаш внимание, ти вгорчават пътуването.
Ето историята за един от най-шантавите образи, на които съм попадала до сега.
Пътувах с моя приятелка, говорихме си двете (което между другото действа и като защитна бариера против натрапници). Не щеш ли, както си седим ние в купето и гледаме нещо на моя лаптоп, ни заговаря непозната жена. Може би 40-50-годишна, доста невежа за това как функционира светът около нея. Стори ми се дори леко побъркана. Разговорът протече горе-долу така (почти като във виц):
– Госпожице, аз как мога да си пусна вкъщи от онова нещо… интернета?
– Г-жо, трябва да дойдат от доставчика, който сте си избрали, за да ви прекарат кабели и да ви свържат.
– Е, как така? Аз не мога ли да го хване?
– Ами, ако имате рутер и хванете някоя свободна мрежа, ще можете.
– Ама, ще плащам ли?
– Поне за рутера ще трябва да си платите, ако нямате лаптоп.
– Нямам, ама не мога ли просто да го хвана интернета.
– Е, как просто да го хванете, г-жо?
– Ами, ей така. Просто да го хвана. От въздуха!
…Да, би могло, ако го излъчваха от космически кораб, помислих със съжаление за обърканата жена и не обърнах повече внимание. След 2-3 приказки просто усещаш кога човекът срещу теб ще те разбере и кога ще е загуба на време да му обясняваш.