Всеки ден в поне един от медийните сайтове срещам новина, че днес е световният ден на нещо си. Вие забелязали ли сте подобна тенденция? Хубаво е в ежедневието ни да има празници и да се чувстваме в празнично и приповдигнато настроение. Но дали е нормално в световен мащаб да са толкова много ?
По тази тема започнах да размишлявам, след като прочетох, че на 31 май честваме световния ден на блондинките. Първоначално ми прозвуча като виц, но се оказа, че не е. Tогава се запитах кога празнуват брюнетките, червенокосите, чернокосите и тези с по-екстравагантен цвят на косата? Кой, къде, кога и защо изобщо е избрал подобно нещо и то е световно утвърдено?
Оказа се, че това не е най-интересният празник в календара на човечеството. На 9-ти март отбелязваме световния ден на DJ-я, на 8-ми април – световен ден срещу генно-модифицираните организми, на 24-ти април – световен ден на лабораторните животни, на 19-ти ноември – световен ден на тоалетната и други. Повярвайте ми, щом се зачетете по темата, списъкът с подобни псевдо празници може да стане много дълъг.
Разбира се, наред с тези дни има такива, които изразяват почит към определена професия или пък такива, подтикващи към търсене на по-подробна информация. Като няколко съвсем общи примери мога да дам световния ден на Земята, на социалната помощ, на повишаване информираността на обществото по проблемите на аутизма и други. И тук може да се отбележат още много дати, които настина заслужават да им се обърне внимание.
Моето мнение е, че е необходимо да имаме световни празници, които да ни карат да се чувстваме обединени и като едно цяло. Въпросът е да не се прекалява с измислени поводи, които по-скоро приличат на шега, отколкото на нещо сериозно. Все пак ние хората трябва да сме достатъчно признателни, любознателни и будни за света около нас, за да му дадем най-доброто от себе си. А понякога това се изразява чрез отбелязването на един световен ден.
Етикет: хора
Чарът на малките градове
Малките градове могат да са много скучни, ще си кажете вие. Определено не са за хора, които предпочитат живот, изпълнен със забавления, искат да излизат на различни места всяка вечер с приятели и да се радват на активен нощен живот. Младите хора, между 18 и 27 години, определено се нуждаят по-социална среда, запознанства, купони и много други поводи за срещи.
Малките градчета обаче са очарователни места за млади двойки, които имат нужда от повече уединение. Те са уютни и подходящи за семейства с малки деца и за възрастни хора. Общото между тях е, че имат нужда от сигурност и спокойствие, което по-малкото населено място им осигурява. Предимствата трябва да се търсят именно в тази насока.
Като начало малкият град е по-малко шумен, натоварен и стресът е в далеч по-ниски нива. Няма ги големите предприятия, нито непрестанно преминаващите автомобили, още по-малко пък задръстванията. В следствие на това въздухът е далеч по-чист, а средата – много по-здравословна.
В малкия град голяма част от хората се познават. Мили и общителни са един към друг. Обществото е по-сплотено и се грижи за познанствата си. Именно поради тази причина гражданите се борят за доброто си име. Анонимността на отделния човек, характерна за столицата, тук я няма. Затова учителите преподават съвестно, децата се стараят да се държат възможно най-възпитано, работодателите се стремят към по-голяма коректност. Хората са дружелюбни и гостоприемни.
Не мога да не спомена още някои от значимите неща, в които малкия град има преимущество пред по-големия – престъпността е значително по-ниска, управлението на общината се осъществява по-леко, има по-малко площ за ремонтиране. Резултатът е, че много от по-малките населени места имат далеч по-привлекателен изглед, модернизирани са и притежават онзи европейски облик, към който се стремим. И накрая – цените са значително по-ниски.
Българи, не оставяйте малките градове на произвола на историята. Завръщайте се по родните си места, защото само вие сте в състояние да им осигурите поминък и да подновите поколението.