Шарено

Слушаме ли музика с очите си?

Който ви казва, че не се заглежда по вида на изпълнителя, когато се запознава с някаква песен – то той ви лъже. Дори да го отричаме или да не го съзнаваме, всички ние малко или много приемаме музиката и с очите си.

И по-скоро ще кажа много, защото визията – това, което ни се представя, може до такава степен да ни или да не ни допадне, че да възприемем по друг начин цялата песен. Случва се когато гледаме някой твърде ексцентричен за вкуса ни певец, чието поведение, облекло или природни дадености дразнят. Примерите са много. Такива могат да бъдат изведени и от българските изпълнители, и от западните поп певци.

Визията може да бъде всикчо понякога. Истината е, че всички ние харесваме симпатични и добре изглеждащи хора, чиито клипове галят очите ни, а не ни карат да ги затваряме и да извръщаме възмутено глава, питайки се на висок глас няма ли си огледало този, или пък да възклицаваме, защо този човек така грозно се е татуирал или пък се е разсъблякъл пошло за пред камерата. Ако идеята е била да шокира със стил, то тогава нищо не може да се направи, но клиповете като цяло могат да покрият някои недостатъци. Човек може да изглежда по-слаб, отколкото е, или да се прикрият твърде издължени черти, крив нос, двойна брадичка и пр., само ако камерата избере точният ъгъл на заснемане и гардеробиерите са си свършили работата както трябва.

Чудесно екранно майсторство демонстрират винаги клиповете на Адел. Певицата има наднормено тегло, но благодарение на стилистите си и добрата режисура, това някак не е на фокус във видеата към нейните песни. В центъра на зрителското внимание е интересното й лице и гъстата коса.

Ето един нейн клип, качен преди 5 дни, в който това личи:

Шарено

Домашно събиране VS Бар

Аз съм в една такава възраст, в която още много ми се живее, но дискотеката и дивите партита не са ми чак толкова на сърце. Предпочитам бар докъм след полунощ. Пък и когато ходя на дискотека трябва да избера музика, различна от чалга (не че и на това не мога да се забавлявям, но не ми е основно предпочитание), а и много често се е оказвало, че не се чувствам съвсем на място, тъй като съм една от най-възрастните там. Все пак съм 83 нобор и не се срамувам да си го призная.

Но нощният живот е доста добра идея и събиранията с приятели никога няма да ми омръзнат. Ако и вие сте като мен знаете за дилемата, пред която доста често заставате, когато решите да се събирате – у дома или на бар.

home party

ДОМАШНИТЕ СЪБИРАНИЯ:

– предимства: купувате си каквото желаете и приготвяте каквото желаете; разговаряте на дълго и на широко и доста често похапвате добре; избирате каквато музика на вас ви допада; можете да останете или у вас да останат с приспиване; нямате излишни разходи по таксита; нямате вечерен час.

– недостатъците: трябва домакинът добре да почисти преди и най-вече след това; съседите често имат много против вашите събирания особено ако решат, че сте твърде шумни.

БАР:

– предимствата: обстановката предразполага да разпуснете; разнообразявате се; настроението ви се подобрява; не сервирате и отсервирвате, а на вас ви сервират и отсервирват; не се грижите за почистване; можете да сте точно толкова шумни, колкото желаете.

– недостатъчците: давате доста повече пари; понякога дълго обикаляте преди да си изберете място; музиката може да не ви допада; прибирате се с такси, което понякога не е много вълнуващо изживяване; често от шума не можете да си кажете приказката.

МОИТЕ ПРЕДПОЧИТАНИЯ:

Когато каня гости у дома винаги предварателно се уговаряме дали идват на вечеря, на филм или на по питие. Много обичам и да украсявам дома си – понякога слагам свещи, понякога разни блестящи топки и т.н.  Трудното ми е да готвя, защото не знам на кой какво ще му хареса и дали яденето ще ми се получи, и честичко взимам готова храна (поръчвам пица, спагети, китайско), но пък наскоро започнах да правя едни хапки със сирене и кашкавал, дето стават муцка (за тях ще пиша някой друг път). Независимо това срещата с приятелите трае много по-дълго, защото имам стая, където да ги настаня, и надуваем дюшек като допълнение за още хора. Често остават вечерта и пием кафе на сладки приказки сутринта. Така че за мен натежава времето, прекарано с приятелите, и определено по-клоня към домашните партита.

Съседите? Ами казвам им, че очаквам гости и се надявам да не се цупят много-много 😉