Работният ден едва е започнал. Имаме много работа, но сме спокойни, че ще се справим, защото имаме време. Започваме да проверяваме имейлите си и изведнъж става време за обедна почивка. Питаме ли се къде отидоха всички тези часове и нима са безвъзвратно загубени?
Разумното и преди всичко продуктивно разделяне на собственото време или просто управление на времето, е тема, с която всеки зает човек трябва да се запознае. За щастие има редица методи, които могат да ни помогнат да организираме работния си ден, така, че времето, което имаме, да се използва възможно най-ефективно. Аз избрах една цветна техника, която ще ви представя в този блог. Тя се нарича Помодоро.
Помодоро в превод от италиански означава домат. Какво общо обаче имат сочните зеленчуци с управлението на времето? Е, ако попитаме Франческо Чирило, създателят на техниката Помодоро, той ще отговори: доста.
За да направим деня си по-ефективен с този метод, трябва да се придържаме към простичък режим от няколко стъпки. Нека видим кои са.
1: Да определим задачата / целта си и я запишем
2: Зпочваме първия „pomodori“ – 25-минутен работен процес
3: Време за 5-минутна почивка
4: Отново рабтим 25 минути (препоръчително е да направим 4 последователни pomodori всеки с последваща 5-минутна почивка)
5: Да направим по-дълга почивка (15 до 20 минути) след четвъртия помодори
6: Да започнем техниката отначало
За да „определи времето“ за отделните секции, Франческо Чирило използва прост кухненски часовник във формата на домат (което обяснява странното име на технологията). Дори да има вече безброй начини и други софтуерни приложения, с които технологията Pomodoro може да бъде внедрена, експертите по управление на времето все пак препоръчват настолния часовник. Оснвната причина за това е избягването на ненужни звуци и известия, които могат да бъдат разсейващи.
Етикет: работа
За малкия бизнес
На 28 години съм и съм завършила бакалавър Българска филология и магистър Дигитален маркетинг и визуален брандинг. Преди няколко години за първи път реших да си направя свой собствен бизнес. Представляваше продажба на ръчно направени аранжировки на рози в кутии.
Интересното беше, че абсолютно всяко едно звено от целия процес вършех само и единствено аз. Аз си измислих името на бранда, концепцията. Аз си направих фейсбук страница, сайт и инстаграм. Аз правих самите аранжировки и ходих за всяка една кутия да намирам цветя. Беше истинско приключение.
Исках просто да правя хората по-щастливи и усмихнати, но разбрах, че това няма как да се случи. Ако някой е недоволен поприрода , каквото и да направиш, няма да му помогнеш. Имало е дни, в които съм работила по шест, седем часа, за 10 лв. Правих буквално всичко в услуга на клиента, за да може бизнесът ми да се разрасне. За жалост, така и не получих желания резултат. Дори да подариш на някой труда си, пак е възможно да не го оцени. Откакто започнах да казвам истинските цени на продуктите ми, поръчките рязко намаляха. Но изводът ми е – по-добре малко работа, но оценена, от колкото много труд хвърлен на вятъра.
Много шум за нищо
Хората, често преувеличават или преиначават истината, с цел да се харесат на някого или просто да привлекат повече внимание към себе си. Винаги съм била доста широкоскроен човек и съм си изграждала мнение на база на собствения си опит и никога не съм го афиширала с някаква цел.
Ще ви дам прост пример. Преди около месец една моя колежка постоянно се оплакваше от тормоз от някаква колекторска компания. Честно казано не знаех какво значи това и потърсих информация. Разбрах, че колекторските агенции са специализирани в професионалното управление на дългове. До тук не видях нищо страшно. Говорих с нея и я попитах какъв е проблемът. Тя ми каза, че имала някаква неплатена сметка за телефон от 99 лв., от преди доста време и било супер досадно да я търсят за такова нещо. Просто нямах думи! Колежката ми беше мениджър на цял отдел с доста голяма месечна заплата. Тя предпочиташе да мрънка по цял ден и да се оплаква, че са я потърсили, вместо просто да поеме отговорност и да плати дълга си.
За нея беше истинска драма, че няма да даде тези пари за някой чифт обувки. Освен, че недоволстваше по цял ден, обиждаше хората от колекторската агенция.
Всички в офиса бяхме потресени и по цял ден слушах коментари как може да има такива фирми и т.н. Аз не споделях мнението си, защото знаех, че драмата ще стане по-голяма, ако кажа какво мисля…
Измина около месец и аз излязох в отпуск. Бях на море с приятеля ми, когато един непознат номер ми позвъни. „Добър ден, обаждаме се от колекторска агенция ЕОС Матрикс. Удобно ли е за момент?“. Стана ми толкова забавно. Съдбата си знае работата. Казах си „хайде сега, толкова се дразних на поведението на колежката си, а сега и на мен ми се случва същото“.
Всъщност жената говореше много любезно, обясни ми подробно практиките при просрочени задължения. Каза ми, че имам изостанала неплатена вноска от 156 лв. към един една финансова институция. Аз бях забравила, но в последствие се сетих.
Казах ѝ ,че съм на почивка и когато се прибера, ще се свържа с нея, за да се разберем как ще процедираме с моето задължение. Както те се държаха изключително професионално, така и аз се държах възпитано, нямаше никаква драма след разговора ми. Естествено, не ми стана приятно, че точно, когато съм си събрала пари за почивки ми излиза този стар разход, но все пак си е мое задължение, така че не мисля, че нещо кой знае какво се случи.
Когато се върнах от почивката, се обадих на датата, която им бях казала предварително. Те не са ме безпокоили нито веднъж до тогава. Говорихме си много и им казах, че този месец няма да мога да изплатя този непредвидим разход и го оставихме за другия. На другия месец заплатих просроченото си задължения, както и лихвата, която не беше кой знае колко голяма и случаят приключи.
Разказах на колегите си колко положителни впечатления съм останала от колекторската компания ЕОС Матрикс и никой не можеше да повярва. Но все пак приемам, че хората сме различни, въпреки че това постоянно недоволстване създава много грешни представи и в околните.
Отношението между колегите
Здравейте , приятели. Човешките отношения са много трудни за разбиране , защото всеки човек е строго индивидуален – обича едно , не харесва друго и според това се старае да подбира хората около себе си. За съжаление в работата това трудно може да се получи и е добре , ако всички се стараят да бъдат мили , и ако не помагат то поне да не пречат на хората. Но в повечето случаи това не е така , все повече и повече хората се озлобяват и най-демонстративно искат да покажат , когато някой не им харесва. Аз не съм от този тип хора , но често ми се случва да срещам такива , това е много жалко , защото в този труден и изпълнен със стрес живот вместо да се подкрепят хората гледат да си навредят. Много се радвам , че работя в екип на който мога да разчитам за всичко , малко мои приятели могат да се похвалят със същото. Аз и моите колеги сме осъзнали , че сме силни когато сме сплотени , тогава работата върви и всички са доволни. Не поддържаме само служебни взаимоотношения, а и извън работа. Ходим заедно на заведение , на кино , спортуваме и много други приятни занимания , които сближават хората. Нашите колеги са хората , с които прекарваме половината от деня си, те са приятелите на които разчитаме в ежедневието за разрешаването на възникналите проблеми. Аз съм помагал и на мен са ми помагали много пъти в работно и извън работно време , гордея се че в офиса има хармония и работния процес е приятен, а не досаден.
Дългоочаквания уикенд
Колкото и да обича човек работата си не може да се отрече , че не е колкото почивните дни.Разбира се понякога се налага да носим от работата си и вкъщи , но определено този модел на действие е много по-приятен , защото си седим с удобните за нас дрехи, няма никой на главата ни и можем да си съберем мислите.Когато стана сутрин рано и съм още по пижама отивам и си слагам чаша кафе, сядам и започвам да си правя план за деня.Отделям време да изляза на разходка с кучето си , да се видя с приятели , да обиколя магазините , а бе общо взето неща които правят повечето жени.Също така , ако е хубаво времето с удоволствие бих излязла да потичам на въздух , въпреки наличието на велоергометър в дома ми. Уикендът е времето , което отделяме на себе си и вършим това , което искаме без да се ограничаваме от към време и служебни ангажименти.Една прекрасна развръзка за почивните дни би била организирана екскурзия с приятели , тогава вече се получава най-добрия завършек на седмицата.Но за съжаление всички работим на различни места и рядко ни се съвпадат почивните дни , някои имат един ден , други два и всичко се усложнява.В такива случаи реагираме събирайки се в някоя от нас и си правим барбекю , все пак не е най-важното къде си , а с кой си ,любимите хора да се около теб.Има случаи и когато си прекарвам почивката сама , релаксирайки и гледайки някакви весели филмчета ,които ме зареждат с положителната енергия необходима ми за започването на новата седмица.
