Вчера гледах шефа си как се мъчи да пресади един сукулент. В офиса. По време на работа. Не беше тиймбилдинг, а чиста проба спасителна операция за растение, застрашено от пластмасова саксия. И тогава ми просветна. Всички сме малко ботаници. Само че вместо да гледаме истински растения, отглеждаме илюзията за работа.
Статистиката е брутална: над 85% от хората признават, че губят поне два часа на ден в неща, които нямат нищо общо с работата им. Две седмици на месец, изпарени. Какво правим с тях? Прелистваме социалки, четем клюки, ремонтираме фиктивни градини от сукуленти и се правим на заети. Аз, например, имам миниатюрен кактус на бюрото. Той е моят камуфлаж. Колегата отсреща си мисли, че съм природен ентусиаст, а аз просто проверявам Reddit.
В началото на годината ни затрупаха с курсове за продуктивност. „Оптимизирай времето“, „Делегирай ефективно“, „Баланс работа–живот“. Звучи чудесно, но е пълна глупост. Проблемът не е в уменията, а в смисъла. Когато работата ти е безсмислена, единственият начин да я понесеш е да си измислиш паралелен свят. И този свят често включва малки, зелени приятели.
Спомням си една конференция. Огромна зала, пълна с костюмари. И една жена, която плетеше шал. По време на презентация за „иновативни маркетингови решения“. Изглеждаше напълно спокойна. Аз се чувствах като извънземен. После разбрах – плетивото ѝ е било начин да се справи със скуката и да остане фокусирана. Точно като нашите сукуленти.
Колежката Мария, например, всеки ден отделя поне половин час да подрежда химикалките си по цветове. Не е обсебена от реда, просто така се разсейва от безкрайните таблици и безсмислените имейли. И аз имам нужда от ритуал. Сутрин поливам кактуса си. Дори не знам дали оцелява, но процедурата ме успокоява.
Така че да, всички сме малко ботаници. Отглеждаме сукуленти, подреждаме химикалки, плетем шалове – просто за да оцелеем в офиса. Защото понякога истинската работа е да се преструваш, че работиш. И да намериш малък, зелен оазис, в който да си починеш от абсурда. Днес ще си купя още един сукулент. Може би два. За всеки случай.
Здравейте , приятели. Човешките отношения са много трудни за разбиране , защото всеки човек е строго индивидуален – обича едно , не харесва друго и според това се старае да подбира хората около себе си. За съжаление в работата това трудно може да се получи и е добре , ако всички се стараят да бъдат мили , и ако не помагат то поне да не пречат на хората. Но в повечето случаи това не е така , все повече и повече хората се озлобяват и най-демонстративно искат да покажат , когато някой не им харесва. Аз не съм от този тип хора , но често ми се случва да срещам такива , това е много жалко , защото в този труден и изпълнен със стрес живот вместо да се подкрепят хората гледат да си навредят. Много се радвам , че работя в екип на който мога да разчитам за всичко , малко мои приятели могат да се похвалят със същото. Аз и моите колеги сме осъзнали , че сме силни когато сме сплотени , тогава работата върви и всички са доволни. Не поддържаме само служебни взаимоотношения, а и извън работа. Ходим заедно на заведение , на кино , спортуваме и много други приятни занимания , които сближават хората. Нашите колеги са хората , с които прекарваме половината от деня си, те са приятелите на които разчитаме в ежедневието за разрешаването на възникналите проблеми. Аз съм помагал и на мен са ми помагали много пъти в работно и извън работно време , гордея се че в офиса има хармония и работния процес е приятен, а не досаден.