Всеки ден в поне един от медийните сайтове срещам новина, че днес е световният ден на нещо си. Вие забелязали ли сте подобна тенденция? Хубаво е в ежедневието ни да има празници и да се чувстваме в празнично и приповдигнато настроение. Но дали е нормално в световен мащаб да са толкова много ?
По тази тема започнах да размишлявам, след като прочетох, че на 31 май честваме световния ден на блондинките. Първоначално ми прозвуча като виц, но се оказа, че не е. Tогава се запитах кога празнуват брюнетките, червенокосите, чернокосите и тези с по-екстравагантен цвят на косата? Кой, къде, кога и защо изобщо е избрал подобно нещо и то е световно утвърдено?
Оказа се, че това не е най-интересният празник в календара на човечеството. На 9-ти март отбелязваме световния ден на DJ-я, на 8-ми април – световен ден срещу генно-модифицираните организми, на 24-ти април – световен ден на лабораторните животни, на 19-ти ноември – световен ден на тоалетната и други. Повярвайте ми, щом се зачетете по темата, списъкът с подобни псевдо празници може да стане много дълъг.
Разбира се, наред с тези дни има такива, които изразяват почит към определена професия или пък такива, подтикващи към търсене на по-подробна информация. Като няколко съвсем общи примери мога да дам световния ден на Земята, на социалната помощ, на повишаване информираността на обществото по проблемите на аутизма и други. И тук може да се отбележат още много дати, които настина заслужават да им се обърне внимание.
Моето мнение е, че е необходимо да имаме световни празници, които да ни карат да се чувстваме обединени и като едно цяло. Въпросът е да не се прекалява с измислени поводи, които по-скоро приличат на шега, отколкото на нещо сериозно. Все пак ние хората трябва да сме достатъчно признателни, любознателни и будни за света около нас, за да му дадем най-доброто от себе си. А понякога това се изразява чрез отбелязването на един световен ден.
Етикет: свят
Може ли красотата да спаси света?
След последните няколко материала, които посветих на грижата за външния вид, започнах да се питам може ли красотата да е най-важното нещо, дали тя е израз на вътрешния свят или обратното? Може ли да се говори изобщо, че е способна да дари спасение на човечеството.
Като първо си мисля, че красотата е доста абстрактно понятие. Всеки я измерва според собственото си мерило на предпочитания. Едни я виждат в сините очи и бяла кожа, други в топъл поглед и заоблени форми. Като цяло понятието е обвързано и с народопсихологическото мислене за красиво и модерно, което се е променяло през вековете. От друга гледна точка все би трябвало да има единни критерии за красотата, които да я рамкират по някакъв начин за по-лесно разбиране. Много са споровете на темата! Изключително: според някои красотата е вътрешното излъчвне в стройно тяло. Според други това е съвкупност от качества, а трети смятат красотата за възможността на нещо да се трансформира.
Моето мнение е, че когато се мисли за красивото като такова трябва да се има предвид и грозното. Не можеш да отграничиш кое действително е по-приятно за окото, ако нямаш повод за сравнение. Но пък грозотата е още абстрактно понятие и дори състояние често породено от друго състояние. А защо красивото пък да не е резултат от него.
Ако красотата е резултатът, това означава, че е някой или нещото е преминало през облагородяване. Което ме навежда до простичката мисъл, че в света на практика всяко по-неугледно нещо може да стане приятно хубавко с малко усилия. В този ред на мисли твърдо заставям зад мнението, че грозна жена няма, а само жена, която не иска да бъде красива.
А дали красотата може да спаси света. Мисля, че да. Защото предизвиква топлота и мир. Чувство на възхищение и преклонение. Омайва и ако е свързана с добро и води към добро, тогава определено резултатите ще са положителни.