Лично

Сигурният стил на привързване: как изглежда връзката, когато се чувстваш спокоен

Толкова често пишем и говорим за трудностите – за тревожни мисли, страхове от изоставяне, емоционална студенина. А всъщност има хора, които още от ранното си детство са се научили, че близостта е безопасна. Те не изпадат в паника, когато някой се отдалечи, не бягат от интимност, не се нуждаят от постоянни доказателства, за да знаят, че са обичани. Това е така нареченият сигурен стил на привързване – модел на свързване, който много хора дори не осъзнават, че имат, защото просто не им създава вътрешен шум.

Този стил се формира, когато в най-ранните ни години имаме емоционално достъпни, последователни и любящи родители или основни грижещи се фигури. Те не са перфектни – нито един родител не е – но са достатъчно стабилни, за да отговорят на нуждите ни, да ни успокояват, когато сме разстроени, и да ни насърчават, когато сме несигурни. Така детето се учи: „Аз съм важен. Мога да разчитам на другите. Мога да бъда себе си и да съм приет.“

Сигурната привързаност не означава липса на проблеми. Хората с този стил също изпитват болка, ревност, тревога. Но разликата е, че те умеят да комуникират емоциите си, не се страхуват от конфликти и умеят да се справят със загубата и отхвърлянето, без да рухват или да се затварят напълно. Те вярват, че връзките могат да се поправят, че проблемите не означават край.

Може би най-ценното в този стил е, че хората с него не се опитват да контролират другия, нито се губят в него. Те са свързани, но и автономни. Връзката не им служи като спасение, а като естествено допълнение към личния им свят. Умеят да обичат, без да се разтварят до обезличаване.

Ако не се разпознаваш в тези редове – не си сам. Изследванията сочат, че едва около 50–55% от възрастните в западните общества проявяват сигурен стил. Това не е присъда. Стига да работиш със себе си – чрез терапия, осъзнаване, практика на нови модели – можеш да изграждаш сигурност отвътре, дори да си пораснал с несигурност.

Сигурността не е някаква цел, тя е процес – връщане към себе си през очите на други, които не те плашат, не те натискат и не си отиват, когато си най-уязвим.

Пъстър свят

Червен флаг!

Взаимоотношенията между хората са най-сложното нещо на света. А когато е намесена и любов, то тогава всичко е възможно. Но доколко трябва да сме толерантни към половинката си и кога е време да дадем червен флаг, прочетете. Важно е да знаете какво и как да го избегнете.

Връзките между мъжа и жената трябва да са равнопоставени и подкрепящи. Ако това отсъства, то значи може да сте в токсична връзка. Това е състояние, в което партньорът ви ограничава, не ви позволява да сте себе си, налага контрол – психически и физически, карата ви да се чувствате виновни и те потиснати. Обикновено до тези състояния се стига чрез мрънкане и изтъкване на доводи, които ви стопират и поставят чувства на погрешност в мислите и действията.

Ето кои са и червените флагове, които сигнализират, че сте в токсична връзка и е време да се измъкнете от нея. Помислете дали вие може да ги откриете във взаимоотношенията си и вземете мерки.

Първата сигнализация е обсебване на времето. Казано с пример е, когато искате да излезете с приятели или приятелки, но отсреща не ви позволяват. Това действие е част от много вицове и сме го приели като естествено между мъжете и жените. Истината обаче е, че не е. Затова ако попаднете в подобна ситуация и срещу вас има доводи, че предпочитате да прекарате времето с други хора, а не с половинката си, спрете това. Ще се потиснете и ще се затворите в черупка.

Следващият червен флаг е постоянното обгрижване. Звучи прекрасно някой да се грижи за вас. Но ако това включва случаи като например постоянно да излизате заедно, да ви кара, взима и чака от среща, да иска да е постоянно с вас, да се грижи какво и как ядете. Стоп! Човек има нужда от време за себе си и дори това да включва самостоятелно прибиране от работа.

Дори тези два червени флага да ви се струват много сладки, то затворете очите си и си представете, че ще ви се случва всеки ден до края на живота ви. Ще може ли да издържите на тази токсичност? Не забравяйте, че с времето действията ще се засилват и дори могат да достигнат до агресия. Пазете се!

Шарено

Щастливите връзки не са във Фейсбук

Привет, приятели!

Не зная какъв е вашият начин на използване на Фейсбук и какво мислите по въпроса за присъствието на любовта в социалната мрежа, но аз днес определено съм решила да ви споделя мнението си по въпроса.

По мои впечатления най-щастливите и здрави връзки не са повод за хвалене във Фейсбук. Това, че някой си има приятел не е нужно да бъде разтръбено, защото човекът срещу него не е предмет, с който украсява живота си, а същество, което има нужда да споделя, да бъде обичано и уважавано.

Мнозина обаче не смятат така. Вследствие се оформят два типа хора, който постоянно публикуват определен тип информация за отношенията си с противоположния пол.

facebookt-love

Към първите спадат онези, които страдат от различни конфликти и постоянно пускат на стената си цитати, афоризми или мисли за любовните връзки. Едни от най-любимите са ми „Колкото по-глупав и неуспял е един мъж, толкова по-големи са претенциите му към жените. “ (Коко Шанел), „Ако обичаш нещо, пусни го на свобода.“(всеизвестна), „Жените не се съблазняват с пари, а с отношение“(неизвестна) и куп други подобни, които вирусно обикалят социалната мрежа. По този начин жената иска да покаже на мъжа, че той е сгрешил някъде, отбелязва го в постове, пише такива с цел да демонстрира отношение на обида и подобни. Резултатът – той няма да се промени, а тя ще загуби голяма част от Фейсбук приятелите си, които не искат постоянно да четат подобни житейски умозаключения, или ще я вземат на подбив като несериозна и отнесена.

Вторият тип са онези, които постоянно показват колко са щастливи с половинката си. Посвещават им стихове, пишат по стената му, отбелязват го на снимки, честитят му рождения ден с много дълъг пост или си слагат съвместна снимка като профилна, корица и т.н. Вярвам ви, че сте толкова щастливи, точно толкова, колкото си вярвате и самите вие. А това едва ли е много. Все пак, ако сте чак толкова влюбени, дали ще губите времето си да пишете всички сърцераздирателни неща в мрежата и да се снимате, вместо да си шепнете на ухо, да се научите да общувате без телефон, да се усмихвате само един на друг и да си имате свой свят, изпълнен с тайни и съкровени мечти, които не са свързани с другите хора. Публикуването в мрежата е единствено знак, че искате да демонстрирате нещо, защото хората, които действително ги интересува дали сте тъжни или щастливи са само 10-тина, а на другите 300 приятели, които дори не са ви близки, не им пука особено. Резултатът от подобно поведение може да е да си натрупате завистници, които да се опитат да ви навредят или разделят, или да загубите част от приятелите си, на които ще им омръзнат вашите любовни излияния.

По моите разбирания личният живот си е личен, дори по силата на своето определение, и трябва да си остане точно такъв. Да го афишира или не е избор на всеки човек по отделно, но много се съмнявам, че клюките, тръгнали след това по адрес на същия този човек, ще му се понравят впоследствие. И ако това не е достатъчно да ви убеди, се замислете дали в действителност искате сина на съседката ви, когото ненавиждате, който обаче е съученик от гимназията на вашия приятел, да знае как се развива любовния ви живот, къде сте ходили и колко привлекателни сте в поза на целувка с гаджето. Фейсбук може да е много коварен, не забравяйте това.

Шарено

Когато всичките ти приятели са негови приятели

Днес ще си говорим за любовта и връзките, като ще наблегнем върху един много важен аспект при двойките в днешно време – техните приятели.

Преди да станат двойка, всяко момиче и момче в началото са сами. Имат си собствен живот и собствен приятелки кръг. В един момент обаче всеки от тях прелива в приятелския кръг на другия и се получава предразположеност да ви застигне една много неприятна ситуация – да осъзнаете, че всичките ви приятели всъщност са негови приятели.

tumblr couple love sad wallpapers (5)

Нещо подобно се случи с една моя позната. С приятеля й са заедно вече много години. Запознаха се и се събраха много млади. Тя дори беше последна година в гимназията. След което замина да учи в София и непосредствено след дипломирането си в университета, отново се върна в родния си град. И знаете ли какво осъзна? Че не са й останали нейни лични приятели там. През времето, когато си пътуваше, се виждаше само с гаджето си и излизаха с неговата компания. Нейните нови приятели се намираха в София, а със старите отдавна беше спряла да поддържа връзка.

Не е много приятна ситуация… Знам, че това момиче пак ще успее да се сприятели с нови хора, защото е много общителна личност. Това обаче не променя факта, че изпадна в ситуация, в която се оказа, че всичките й приятели всъщност са негови приятели… поне в този град.