Полезно ли е да се връщаме в миналото?
Преди няколко вечери имах работа и до късно стоях на лаптопа. За нощния ми воаяж спомогна и заровяне в един чат с приятелка. Отворих го уж, за да взема идея, която ми хрумна след един наш разговор. Вместо това, аз започнах да гледам стари снимки с нея и се върнах повече от 10 години назад. Тази ретроспекция ми отне около 40 минути и загнезди в мен онези чувства, които тогава са се появили.
Затова се запитах дали е полезно изобщо да се връщаме така назад и каква е ползата ни?
Да си призная, на мен ми беше приятно да видя как съм се променила физически. Няма да крия, че ми харесаха доста от визиите ми тогава. Лицето ми изглежда някак по детски красиво и нежно. Дотук добре, но с това осъзнах и незрялостта си и грешките, които съм правила тогава. Университет, разочарования, изгубени приятелства, любовни терзания и пътувания. Изобилието от емоции и опит е голямо. Именно заради тях се почувствах някак странно, все едно е било в друг живот. За някои от действията ми ме е срам и изобщо не искам да се сещам.
Цялата тази сага ме накара да будувам с часове. На другия ден се запитах какво ми донесе това изживяване?
Истината е, че просто осъзнах колко съм се променила и пораснала. Банално е, знам, но е вярно. Вече съм много по-уверена и имам ясна поска на пътя си. Имам много още изпитания и терзания, но знам, че и с тях ще се справя. За тази цел обаче ми е необходима енергия и бистър ум, които идват и с достатъчно сън. Така че вече нямам намерение да се връщам назад – емоциите, които влагам, бих могла да ги запазя занапред, за да ми дават стимул да се развивам.
Така че изводът от този текст е да не губите времето си в ровене в стари спомени – оставете ги там и гледайте напред. Съсредоточете енергията си натам и дерзайте.