Цветната страна на живота

Първият демократично избран кмет на Сливен беше казал преди време, че краят на прехода не се вижда, и че това ще се случи чак когато и само ако променим народопсихологията си. Прав е човекът и това се вижда почти всеки месец – какви ли не скандали се случват у нас, какви ли не скандални назначения, и все пак нещата не се променят, защото продължаваме „стоически“ да търпим… изглежда повечето от нас се водят от най-отвратителната ни народна „мъдрост“: „преклонена глава сабя не я сече“. И така, не предприемайки нищо, позволяваме на всеки луд или алчен да си прави каквото си иска с властта. Защото нямаме усещането, че ние сме шефовете на политиците и не знаем, че гражданският натиск и участие в управлението е ключов. Накратко: не ни пука – занимаваме със своя си дребен живот, а политиците, държавата и родината повечето от нас отдавна са отписали – освен когато гледаме някой футболен мач или си демонстрираме знанията по история, разбира се.

Много хора се обидиха на Борисов като каза в Чикаго, че ценният човешки материал вече се е изнесъл от България. И макар да беше преиначено за рекламната кампания на БСП, че „пенсионерите са лош човешки материал“, беше прав. Хората, на които им писна от стадното държание у нас, ниските заплати и безумията на политиците, си хванаха багажа и се изнесоха! Ако и на следващите избори нещата продължат така, аз също ще се замисля сериозно дали да не го направя.