Едва ли има човек по света, който да не е чувал имената на братята Якоб и Вилхелм Грим, едва ли има и някой, който да не свързва с тях имената на някой от най-любимите и от детството, пък и от по-късни години, приказки и имената на приказните герои, описани в тях. Припомних си за тях двамата покрай две книжки с приказките „Снежанка и седемте джуджета“ и „Хензел и Гретел“ от издателството на Светослав Кантарджиев – Ню Медиа Груп, които прочетохме наскоро с моето дете и реших да напиша този материал за Братя Грим.
Малцина знаят, че може би най-известните немци не са автори на тези приказки в съвременния смисъл на тази дума, а са лингвисти и изследователи на народната култура – по-скоро събирачи на народни приказки. В тази връзка мнозина съвременни литературоведи твърдят, че по-правилно би било да се казва не Приказките на Братя Грим, а Приказки от Братя Грим. Едва ли обаче някой, който се е докоснал до вълшебния свят на техните приказни сборници, би си помислил и да изпада в такава излишна пунктуалност. Пък и кой е казва, че откривателството и събирачеството не са творчество.
Първият сборник с приказки на Братя Грим излиза преди повече от двеста години и веднага се превръща в литературно събитие не само в Германия, но и далеч зад пределите й. С този сборник те превръщат в професия нещо, което този момент се е предавало от уста на уста от народните разказвачи, и правят достояние на цял свят отглежданата с векове народна мъдрост и образно мислене. Днес едва ли има дете или възрастен по цял свят, който да не знае коя е Пепеляшка, Снежанка, Червената Шапчица, Хензел и Гретел и редица други любими приказни герои. Може би много от нас даже вече не свързват и имената на тези приказки и герои с имената на великите немци. Но всъщност голям творец ставаш точно тогава, когато нещата, които си създал, те надминат по слава.
