Цветната страна на живота

Привет, приятели!

Не зная какъв е вашият начин на използване на Фейсбук и какво мислите по въпроса за присъствието на любовта в социалната мрежа, но аз днес определено съм решила да ви споделя мнението си по въпроса.

По мои впечатления най-щастливите и здрави връзки не са повод за хвалене във Фейсбук. Това, че някой си има приятел не е нужно да бъде разтръбено, защото човекът срещу него не е предмет, с който украсява живота си, а същество, което има нужда да споделя, да бъде обичано и уважавано.

Мнозина обаче не смятат така. Вследствие се оформят два типа хора, който постоянно публикуват определен тип информация за отношенията си с противоположния пол.

Към първите спадат онези, които страдат от различни конфликти и постоянно пускат на стената си цитати, афоризми или мисли за любовните връзки. Едни от най-любимите са ми “Колкото по-глупав и неуспял е един мъж, толкова по-големи са претенциите му към жените. ” (Коко Шанел), “Ако обичаш нещо, пусни го на свобода.”(всеизвестна), “Жените не се съблазняват с пари, а с отношение”(неизвестна) и куп други подобни, които вирусно обикалят социалната мрежа. По този начин жената иска да покаже на мъжа, че той е сгрешил някъде, отбелязва го в постове, пише такива с цел да демонстрира отношение на обида и подобни. Резултатът – той няма да се промени, а тя ще загуби голяма част от Фейсбук приятелите си, които не искат постоянно да четат подобни житейски умозаключения, или ще я вземат на подбив като несериозна и отнесена.

Вторият тип са онези, които постоянно показват колко са щастливи с половинката си. Посвещават им стихове, пишат по стената му, отбелязват го на снимки, честитят му рождения ден с много дълъг пост или си слагат съвместна снимка като профилна, корица и т.н. Вярвам ви, че сте толкова щастливи, точно толкова, колкото си вярвате и самите вие. А това едва ли е много. Все пак, ако сте чак толкова влюбени, дали ще губите времето си да пишете всички сърцераздирателни неща в мрежата и да се снимате, вместо да си шепнете на ухо, да се научите да общувате без телефон, да се усмихвате само един на друг и да си имате свой свят, изпълнен с тайни и съкровени мечти, които не са свързани с другите хора. Публикуването в мрежата е единствено знак, че искате да демонстрирате нещо, защото хората, които действително ги интересува дали сте тъжни или щастливи са само 10-тина, а на другите 300 приятели, които дори не са ви близки, не им пука особено. Резултатът от подобно поведение може да е да си натрупате завистници, които да се опитат да ви навредят или разделят, или да загубите част от приятелите си, на които ще им омръзнат вашите любовни излияния.

По моите разбирания личният живот си е личен, дори по силата на своето определение, и трябва да си остане точно такъв. Да го афишира или не е избор на всеки човек по отделно, но много се съмнявам, че клюките, тръгнали след това по адрес на същия този човек, ще му се понравят впоследствие. И ако това не е достатъчно да ви убеди, се замислете дали в действителност искате сина на съседката ви, когото ненавиждате, който обаче е съученик от гимназията на вашия приятел, да знае как се развива любовния ви живот, къде сте ходили и колко привлекателни сте в поза на целувка с гаджето. Фейсбук може да е много коварен, не забравяйте това.