Взаимоотношенията между хората са най-сложното нещо на света. А когато е намесена и любов, то тогава всичко е възможно. Но доколко трябва да сме толерантни към половинката си и кога е време да дадем червен флаг, прочетете. Важно е да знаете какво и как да го избегнете.
Връзките между мъжа и жената трябва да са равнопоставени и подкрепящи. Ако това отсъства, то значи може да сте в токсична връзка. Това е състояние, в което партньорът ви ограничава, не ви позволява да сте себе си, налага контрол – психически и физически, карата ви да се чувствате виновни и те потиснати. Обикновено до тези състояния се стига чрез мрънкане и изтъкване на доводи, които ви стопират и поставят чувства на погрешност в мислите и действията.
Ето кои са и червените флагове, които сигнализират, че сте в токсична връзка и е време да се измъкнете от нея. Помислете дали вие може да ги откриете във взаимоотношенията си и вземете мерки.
Първата сигнализация е обсебване на времето. Казано с пример е, когато искате да излезете с приятели или приятелки, но отсреща не ви позволяват. Това действие е част от много вицове и сме го приели като естествено между мъжете и жените. Истината обаче е, че не е. Затова ако попаднете в подобна ситуация и срещу вас има доводи, че предпочитате да прекарате времето с други хора, а не с половинката си, спрете това. Ще се потиснете и ще се затворите в черупка.
Следващият червен флаг е постоянното обгрижване. Звучи прекрасно някой да се грижи за вас. Но ако това включва случаи като например постоянно да излизате заедно, да ви кара, взима и чака от среща, да иска да е постоянно с вас, да се грижи какво и как ядете. Стоп! Човек има нужда от време за себе си и дори това да включва самостоятелно прибиране от работа.
Дори тези два червени флага да ви се струват много сладки, то затворете очите си и си представете, че ще ви се случва всеки ден до края на живота ви. Ще може ли да издържите на тази токсичност? Не забравяйте, че с времето действията ще се засилват и дори могат да достигнат до агресия. Пазете се!
Етикет: живот
Най-добрите породи кучета за деца
Изборът на най-подходящата порода куче за децата зависи от много фактори, включително размерът на кучето, нивото му на енергия, характерът и нуждите на семейството. Обаче има някои породи, които обикновено се считат за приемливи за семейства с деца поради техния добър темперамент и характеристики. Някои от тях включват:
Лабрадор Ретривър: Лабрадорите са изключително дружелюбни, игриви и лесни за обучение. Те се считат за отличен избор за семейства с деца, тъй като са любвеобвилни и се разбират добре с малчуганите на всяка възраст.
Голдън Ретривър: Златните ретривъри са приятелски, нежни и обичливи към хората. Те са страхотни за деца и са известни с търпеливостта си.
Бийгъл: Бийгълите са жизнени и радостни кучета, които могат да бъдат страхотни компании за децата. Те са енергични и игриви.
Пудел: Пуделите са интелигентни и лесно обучавани кучета. Те могат да са в различни размери, включително миниатюрни и големи, така че да изберете подходящия размер за вашето семейство.
Боксер: Боксерите са енергични и пазители на семейството си. Те могат да бъдат изключителни приятели за по-големите деца.
Коли: Колитата са сред най-подходящите пастирски породи за семейства. Те са изключително предани и защитават децата.
Не зависи само от породата, но и от начина, по който кучето се социализира и обучава. Важно е да се внимава за взаимодействието между кучето и децата и да се осигури подходящ тренинг и грижи. Винаги е добре да се консултирате с ветеринар или специалист, за да ви помогне да вземете правилното решение за вашето семейство.
Цветът на жилището влияе на качествения живот
Цветът е не само като декорация в жилището, но и като помощник за качество на живот, което подпомага развитието на личността. Тази идея всъщност е древна и се преоткрива отново и отново.
Искате ли ръководство за употреба? Четири поддържащи сили формират основата на нашата личностна структура:
• Вътрешната сила като източник на доверие в себе си (червено)
• Доволството като източник на хармония и знание за собствените граници (синьо)
• Вътрешната свобода като източник на интуиция, въображение и креативност (жълто)
• Самочувствието като крайъгълен камък на признателността и любовта (зелено)
Освен това със сигурност има други фундаментални сили и асоциации с цветовете. За да затвърдите тези качества в себе си, вече е полезно да окачите голяма картина със съответния цвят или да боядисате стената или фасадата по съответния начин. Може да звучи твърде лесно, но този вид терапия е научно доказана. Помислете например за болница: днес много хирурзи и медицински сестри работят в облекло цвят тюркоаз. Вярвате или не, тюркоазът помага и на пациенти с инфекциозни заболявания, защото синьото с високото си съдържание на жълто укрепва имунната система. По същия начин жълтите стени поддържат работните пространства в офиса.
Спите ли достатъчно? (Част 1)
Здравейте! Днес реших да ви споделя малко информация за съня и как да подобрим качеството му.
Сънят е жизненоважен показател за здравето. Прекарваме около една трета от живота си в сън и състоянието му оказва влияние както върху личната, така и върху професионалната сфера. Докато спим организмът ни се възстановява от натрупаните стрес и умора през деня. Но, въпреки че пълноценната почивка през нощта е от основно значение, правим ли я наш приоритет?
Според редица проучвания, дори 15 минути по-малко сън от рутинния ви на вечер, са достатъчни, за да почувствате умора и неработоспособност на следващия ден.
Също така, според доклад, представен от Харвардското медицинско училище, качеството на съня на служителите може пряко да повлияе на организациите. Всяка година над 60 милиарда долара се губят в производителността в САЩ, поради безсъние. Причината е, че когато не спазваме препоръчителните часове почивка, водим телата си до лишаване от сън с последствия в сферата на работата, които водят до по-ниски нива на внимание, креативност, лидерски способности и производителност.
Книгата „Революцията на съня – трансформиране на живота ви, една нощ в един момент“ на писателката Ариана Хъфингтън, е чудесно четиво за важността на съня. Според нея, ние изживяваме един вид криза на лишаване от сън, с тревожни последици за нашето здраве, работа, междуличностни отношения и щастие. Дори виждаме „преобладаващата културна норма на лишаването от сън като съществена за постиженията и успеха“.
Ариана подчертава, че вярва в спешността на „революция“, при която можем да подновим връзката си със съня, за да си възвърнем контрола над живота и собствения си потенциал.
Има ли архетипни идеи?
Има ли архетипни идеи? Има, да. Архетипните идеи са клишираните идеи. Те са тези, които хрумват най-често на най-много хора. Да измислите нещо ново или иновативно е т.нар. умение да мислим „извън кутията“ и не е много разпространено сред хората.
Какво имам предвид под архетипна идея? Тя е нещо като архетипните сънища. Среща се често. Почти всеки от нас е попадал на нея или най-малкото я е чувал. Нека ви задам например следния въпрос. Как бихте продължили следното изречение: Ако животът ви поднесе лимони,…? „Направи си лимонада“ ли отговорихте? Вероятно, да, защото много хора също отговарят така. Това е шаблонен израз, ще ме контрирате веднага. Може и да се съглася, но защо не отговорихте, че ще си овкусите салатата си, ще си направите фреш или ще смените лимоните с портокали?
Ще ви дам още един пример, за да сме на чисто и да ви убедя, че наистина има архетипни идеи. Ако трябва да посочите нещо, за което мечтаете, какво ще бъде? Да обиколите света? Да имате стабилно семейство? Да сте преуспели в кариерата? Да имате собствен бизнес? Да сте известен? Да карате скъпа кола? Това са архетипни мечти. Малко хора искат да притежават зоопарк, да работят като клоун в цирка или да живеят в Небраска.
Дано съм успяла да ви убедя. Защото разберете ли кои са архетипите в живота ни, по-лесно ще можете да излизате от тях и да се откроявате сред останалите.
Розови очила
Като вървя по улицата навсякъде виждам намусени физиономии, лъхащи някакво отчаяно чувство. Сякаш хората в България са започнали да губят надежда, че нещата ще станат по-добри. Вече трудно се радват дори на празниците. Имам усещането, че те не успяват и да почувстват коледното настроение. Аз не мога да седя толкова време в мрачно настроение. Много за кратко се задържам в лошо настроение и след това слагам „розовите очила“ и всичко е наред. Може би е някакъв начин за самосъхранение – нямам представа, но така съм свикнала, защото ако приемаме всичко толкова насериозно и се задълбочаваме в битови проблеми, пропускаме ценни мигове, които можем да оползотворим. Обичам всичко да ми е цветно, а не черно-бяло както е при някои хора, та дори само черно :). Моите приятели много ми се радват понеже през повечето време съм весела и успявам да разчупя ледовете, когато има някакъв проблем. Мисля, че така трябва да се подхожда към нещата – с високо вдигната глава и всички, които искат да те бутнат в бездната на депресията да се игнорират. Живота е един и няма време да му се сърдим, особено пък в България, където е още по-кратък.