Има сезони, в които София се превръща в гигантски пазар на бои. Навсякъде виждам фасади, които пробват да бъдат нещо, което не са. Една къща в центъра се е наконтила в неоново зелено, сякаш е закъсняла за техно парти. Друга се е облякла в оранжево, което те кара да се чудиш дали вътре не са отворили нова пицария. Сякаш всички са решили едновременно, че сивотата на панелките е престъпление и трябва да я изкупят с цветни пастели.
Да, панелките са сиви и грозни, това е факт. Но поне са честни в грозотата си. Те не се преструват, че са нещо повече. Те не се опитват да те излъжат, че живееш в романтичен италиански град, а не в българска действителност. А тези новобоядисани фасади – те са най-големите измамници. Те ти продават мечта за живот в приказка, докато зад фасадата може да има течащ покрив, мухъл и съседи, които се карат за паркомястото.
И най-лошото е, че тази мода не е безплатна. Всеки квадратен метър боя струва пари, а тези пари се плащат от хората, които живеят в тези къщи. И вместо да ги вложат в нещо реално полезно – ремонт на покрива, смяна на дограмата, топлоизолация – те ги хвърлят за фасада. За да изглежда добре отвън. За да се хареса на съседите. За да влезе в Инстаграм.
Това е върхът на лицемерието. Да се грижиш повече за външния вид, отколкото за същността. Да се стремиш към съвършенство, което не съществува. Да вярваш, че цветът може да скрие проблемите. Но аз не вярвам. Аз вярвам, че истинската красота е в честността. В това да си това, което си, без маски и без фасади. И ако трябва да избирам между сива, но истинска къща и шарена, но лъжлива фасада – ще избера сивата всеки път.
Още миналата есен гледах предаване по телевизията за подобни цветни квартали в Италия, където цялата идея е да се вдъхва живот в западащи градове. Само че там го правят на малки стъпки, с общностите, а не на парче, както е по нашите ширини. Много точно казано за тези фасади – уж ще разцъфнем, а под боята пак същите проблеми.
И аз забелязвам това новобоядисване, а покрай него и една странна надпревара кой ще е по-шарен. В Пловдив например има една кооперация, която я боядисаха в ярко лилаво и жълто и стои като кич от 90-те, а уж е реставрирана. Наистина, по-добре сива и истинска, отколкото лъскава фасада, зад която се крият проблеми като течове и пукнатини.