Като вървя по улицата навсякъде виждам намусени физиономии, лъхащи някакво отчаяно чувство. Сякаш хората в България са започнали да губят надежда, че нещата ще станат по-добри. Вече трудно се радват дори на празниците. Имам усещането, че те не успяват и да почувстват коледното настроение. Аз не мога да седя толкова време в мрачно настроение. Много за кратко се задържам в лошо настроение и след това слагам „розовите очила“ и всичко е наред. Може би е някакъв начин за самосъхранение – нямам представа, но така съм свикнала, защото ако приемаме всичко толкова насериозно и се задълбочаваме в битови проблеми, пропускаме ценни мигове, които можем да оползотворим. Обичам всичко да ми е цветно, а не черно-бяло както е при някои хора, та дори само черно :). Моите приятели много ми се радват понеже през повечето време съм весела и успявам да разчупя ледовете, когато има някакъв проблем. Мисля, че така трябва да се подхожда към нещата – с високо вдигната глава и всички, които искат да те бутнат в бездната на депресията да се игнорират. Живота е един и няма време да му се сърдим, особено пък в България, където е още по-кратък.
За разлика от телевизията и медиите, в този блог няма да има теми табу, мога да говоря по всякакви теми и ако някой има да допълни нещо може да ми остави коментар