Любопитството краси човека… или пък не?
Сетихте ли се за поговорката: “Скромността краси човека”? Да, тя е по-известна от тзи израз и повече са ни я повтаряли още от малки, така че нормално е да изниква в съзнанието ви.
Аз обаче иска да кажа няколко думи за любопитството и склонността на хората да си врат носа в чуждите работи.
Понякога е хубаво, когато задавате въпроси, стига да е на правилното място, в точния момент и да са правилните въпроси. Така показвате ангажираност, заинтересованост, интерес. Ако задавате въпроси по време на дадена лекция или докато ви изнасят урок, можете да направите много добре впечатление. Показвате, че слушате внимателно и сте съсредоточен в това, което се обсъжда. Подкрепям подобни действия с две ръце съм сигурна, че много хора също биха го направили.
Какво да кажа обаче за другия вид любопитство. Онова, по-клюкарско насоченото, от което се издържат жълтите списания и вестници. Същите, които засягат теми от типа: коя звезда колко е отслабнала, как е напълняла, бременна ли е наистина, кой актьор какво е направил в еди-кой-си клуб, когато бил толкова пиян, кой как се е снимал, какво селфи си е направил и т.н. Това е много нездравословно любопитство, да не казвам, че често информацията, която получаваме, е грешна.
Честно казано, може да е повърхностна реакция, но когато видя някой да чета списание или вестник, които засягат подобни теми, знам, че не ми се общува с този човек. Губя интерес за комуникация, защото вече съм си изградила ниско мнение за срещустоящия.