Никой не си избира родителите и роднините, но всеки човек може да си избере приятелите и средата, с която общува. Разбира се и тук има някои изключения, като например това, че неможе да избереш приятелите на твоите приятели и хората с които взаимодействаш в работния процес. Като цяло приятел е много относително понятие. Приятели за „здравей и здрасти“ и за маса има много(които всъщност са по-скоро познати), но истинските приятели се намират много трудно. Истинското приятелство се гради с години, то неможе да се появи за миг и да се затвърди толкова лесно. Винаги съм казвала, че съм много богата, защото имам най-голямото богатство на света, а именно приятелите. Обикновено истинските приятели са малко на брой (около двама трима), но напълно достатъчни за да ти помогнат в беда. Приятелството е двустранен процес, т.е. и двете страни трябва да са готови на всичко за да си помогнат в беда. Аз лично имам приятелка с която се познаваме и поддържаме от 1-ви клас. За цялото това време дотук, сме се доказали неведнъж и сме преживяли и както добри, така и трудни моменти и въпреки това сме запазили приятелството и можем да разчитаме една на друга по всяко време. Смятам, че с години това наше приятелство е претърпяло някои промени, но то за мен си остава вечно. След време трябва да има някакви съображения, но основата му няма да се разруши – то си остава вечно.
