Шарено

Споделеното изживяване винаги е най-хубаво

Няма нищо по-хубаво от това да се насладите на прекрасна изложба, филм, представление, залез, изгрев или просто красив момент. Подобен тип неща могат само да ни заредят с положителни емоции и да ни накарат да се чувстваме добре. Но винаги е по-хубаво, когато има с кого да споделим това изживяване. Дори и просто да седим един до друг и да си мълчим, усещането от споделеното изживяване е винаги по-силно, по-ярко, по-вълнуващо.

Човекът, с когото ще споделите моментите си, не е задължително да е вашата интимна половинка. Може да е приятел – просто някого, с когото обичате да прекарвате времето си. Но усещането от това да има човек с когото да говорите по-късно и той да е преживял същото, което и вие. Да знае точно за какво говорите.

Дори когато се случва самото събитие да имате към кого да се обърнете и само да го погледнете. Да няма смисъл да казвате нито дума, но да знаете, че човекът до вас ви разбира. Знае, че сте впечатлени и се наслаждавате на това, което се случва.

Това са най-сладките моменти. Такива, които се помнят и трябва да се оценяват. Бъдете благодарни за това, че имате в обкръжението си хора, с които можете да споделите моментите си. Това са тези, на които ще можете и да разчитате в определени ситуации. Това ще са хората, които ще ви подкрепят или ще ви кажат истината когато е необходимо.

Благодаря на хората, които споделят моите моменти!

Шарено

Приятели по празниците

Има нещо много хубаво по празниците – това е, че именно тогава се срещате с приятелите, с които може би не сте се виждали от цяла година, и прекарвате незабравимо време в приказки, смях и забавления.

Smiling friends looking at laptop together and eating cookies at home on couch

Преди броени часове се разделихме с моите приятели и всеки пое по пътя си към Бургас, Пловдив и София. Въпреки раздялата, в сърцето си чувствам мека топлинка, която ще ми държи едно такова хубаво чувство чак до следващата среща. Чудесно е, че независимо километрите помежду ни успяваме да запазим близките си отношения. Но сега, като се замисля, именно разстоянието ни помага да сме толкова привързани. След месеци в телефонни разговори и кратки срещи по отделно, съберем ли се е празник и дори следваме наши си традиции, наложили се от години.

Ето как се забавляват приятели като нас:

  1. Всеки носи по нещо – вино, чипс, кекс или каквото пожелае. Нареждаме заедно масата с гризи и обезателно наливаме в чашите алкохол и кафе.
  2. Разменяме си подаръци. Абсолютно задължително. Всяка година! Може да е нещо малко, но винаги от сърце.
  3. Гледаме си на изпитото кафе. Понякога и на карти. Трябва все пак някой да ни каже  какво ще ни донесе новата година. Зависимост от количеството изпит алкохол, можем да си гледаме и на винени чаши 😉
  4. Играем на игри. Човек трябва да играе, за да се чувства пълноценен. Ние избираме монополи, скрабъл или асоциации. Важното е да е весело. След третата чаша вино, преди кафето, става изключително весело.
  5. Винаги преспиваме у някого. Всъщност не спим, а си говорим или гледаме филми до сутринта, но условието е гостуването да продължи поне 12 часа 🙂

А вие какво правите с вашите най-близки приятели?

Шарено

Вкусни хапки от сирене и кашкавал Лакрима за гостите

Колко е трудно понякога да реша какво да направя, когато каня гости. Всъщност това е проблем, за който не намекват само рекламите по телевизията. Ние всички имаме чудения и питаме интернет, аджеба, с какво да блеснем, че да ни помнят дълго и да говорят много. И когато кажа „покана за гости” нямам предвид младежко събиране. Става въпрос за уговорка между нашето семейство с приятелско семейство с цел дълго висене и обилно похапване на масата.

Сложното идва от това, че трябва да направиш добро впечатление, че трябва да подбереш добре менюто си. Искаш всичко да се хареса на всеки и накрая до един да са сити и доволни, наприказвани и отпуснати на дивана за по чаша кафе или какао. Както си му е редът, нали така?

Вариантите за добро представяне са два – или да поръчам нещо от ресторант, за да не се изложа, или така да подбера ястията, че винаги да ми се получават. В началото винаги се притеснявах от това да не би да сбъркам рецепта. Затова много залагах на салати и мезета, така че гостите хубаво да замезят преди да сервирам основното. Така че, ако основното ми накуцва на сол и вкус, поне да не си тръгнат прегладнели. Оттогава ми остана навик да слагам плато със сирене и кашкавал. Откритието за 2014 ми е Лакрима. Всичко го харесват. Който е дошъл, все ме пита кашкавалът и сиренето на коя марка са. И аз отговарям.

За основно поднасям месо с картофи – пилешко или свинско. Рядко готвя друго. В интернет обаче четох как да приготвя удивително вкусни хапки, пак от сирене и кашкавал, и точно това нещо ми беше необходимо, за да добавя ефект WOW на трапезата.

nuggerts with cheese

Повярвайте ми, стават лесно и много бързо. Трябват ми двата млечни продукта – сирене и кашкавал. Тук наистина внимавайте от кои ще купувате. От опит ще кажа, че стават добре от хубав български кашкавал и хубавото българско сирене на Лакрима. Те са с идеалната твърдост и соленост, така че не се налага да добавям никакви подправки.

И така: Натрошавам сиренето и настъргвам кашкавала. Правя топчета, добавям орехи или други ядки по избор. Потапям в яйце и галета и пържа в загорещено олио. Стават чудесни и печени на 180 градуса на предварително загрята фурна за около… ами 15-20 минути (според фурната). И не забравяйте да използвате хартия за печене!

Първият път, когато ги направих, направо взех акъла на приятелите си. Раздадох рецептата вече 4 или 5 пъти. Много се харесват и са страшно вкусни. Не чакайте. За да се уверите, направете и сами 🙂

Шарено

Домашно събиране VS Бар

Аз съм в една такава възраст, в която още много ми се живее, но дискотеката и дивите партита не са ми чак толкова на сърце. Предпочитам бар докъм след полунощ. Пък и когато ходя на дискотека трябва да избера музика, различна от чалга (не че и на това не мога да се забавлявям, но не ми е основно предпочитание), а и много често се е оказвало, че не се чувствам съвсем на място, тъй като съм една от най-възрастните там. Все пак съм 83 нобор и не се срамувам да си го призная.

Но нощният живот е доста добра идея и събиранията с приятели никога няма да ми омръзнат. Ако и вие сте като мен знаете за дилемата, пред която доста често заставате, когато решите да се събирате – у дома или на бар.

home party

ДОМАШНИТЕ СЪБИРАНИЯ:

– предимства: купувате си каквото желаете и приготвяте каквото желаете; разговаряте на дълго и на широко и доста често похапвате добре; избирате каквато музика на вас ви допада; можете да останете или у вас да останат с приспиване; нямате излишни разходи по таксита; нямате вечерен час.

– недостатъците: трябва домакинът добре да почисти преди и най-вече след това; съседите често имат много против вашите събирания особено ако решат, че сте твърде шумни.

БАР:

– предимствата: обстановката предразполага да разпуснете; разнообразявате се; настроението ви се подобрява; не сервирате и отсервирвате, а на вас ви сервират и отсервирват; не се грижите за почистване; можете да сте точно толкова шумни, колкото желаете.

– недостатъчците: давате доста повече пари; понякога дълго обикаляте преди да си изберете място; музиката може да не ви допада; прибирате се с такси, което понякога не е много вълнуващо изживяване; често от шума не можете да си кажете приказката.

МОИТЕ ПРЕДПОЧИТАНИЯ:

Когато каня гости у дома винаги предварателно се уговаряме дали идват на вечеря, на филм или на по питие. Много обичам и да украсявам дома си – понякога слагам свещи, понякога разни блестящи топки и т.н.  Трудното ми е да готвя, защото не знам на кой какво ще му хареса и дали яденето ще ми се получи, и честичко взимам готова храна (поръчвам пица, спагети, китайско), но пък наскоро започнах да правя едни хапки със сирене и кашкавал, дето стават муцка (за тях ще пиша някой друг път). Независимо това срещата с приятелите трае много по-дълго, защото имам стая, където да ги настаня, и надуваем дюшек като допълнение за още хора. Често остават вечерта и пием кафе на сладки приказки сутринта. Така че за мен натежава времето, прекарано с приятелите, и определено по-клоня към домашните партита.

Съседите? Ами казвам им, че очаквам гости и се надявам да не се цупят много-много 😉

Шарено

Когато всичките ти приятели са негови приятели

Днес ще си говорим за любовта и връзките, като ще наблегнем върху един много важен аспект при двойките в днешно време – техните приятели.

Преди да станат двойка, всяко момиче и момче в началото са сами. Имат си собствен живот и собствен приятелки кръг. В един момент обаче всеки от тях прелива в приятелския кръг на другия и се получава предразположеност да ви застигне една много неприятна ситуация – да осъзнаете, че всичките ви приятели всъщност са негови приятели.

tumblr couple love sad wallpapers (5)

Нещо подобно се случи с една моя позната. С приятеля й са заедно вече много години. Запознаха се и се събраха много млади. Тя дори беше последна година в гимназията. След което замина да учи в София и непосредствено след дипломирането си в университета, отново се върна в родния си град. И знаете ли какво осъзна? Че не са й останали нейни лични приятели там. През времето, когато си пътуваше, се виждаше само с гаджето си и излизаха с неговата компания. Нейните нови приятели се намираха в София, а със старите отдавна беше спряла да поддържа връзка.

Не е много приятна ситуация… Знам, че това момиче пак ще успее да се сприятели с нови хора, защото е много общителна личност. Това обаче не променя факта, че изпадна в ситуация, в която се оказа, че всичките й приятели всъщност са негови приятели… поне в този град.

Шарено

Отношението между колегите

Здравейте , приятели. Човешките отношения са много трудни за разбиране , защото всеки човек е строго индивидуален – обича едно , не харесва друго и според това се старае да подбира хората около себе си. За съжаление в работата това трудно може да се получи и е добре , ако всички се стараят да бъдат мили , и ако не помагат то поне да не пречат на хората. Но в повечето случаи това не е така , все повече и повече хората се озлобяват и най-демонстративно искат да покажат , когато някой не им харесва. Аз не съм от този тип хора , но често ми се случва да срещам такива , това е много жалко , защото в този труден и изпълнен със стрес живот вместо да се подкрепят хората гледат да си навредят. Много се радвам , че работя в екип на който мога да разчитам за всичко , малко мои приятели могат да се похвалят със същото. Аз и моите колеги сме осъзнали , че сме силни когато сме сплотени , тогава работата върви и всички са доволни. Не поддържаме само служебни взаимоотношения, а и извън работа. Ходим заедно на заведение , на кино , спортуваме и много други приятни занимания , които сближават хората. Нашите колеги са хората , с които прекарваме половината от деня си, те са приятелите на които разчитаме в ежедневието за разрешаването на възникналите проблеми. Аз съм помагал и на мен са ми помагали много пъти в работно и извън работно време , гордея се че в офиса има хармония и работния процес е приятен, а не досаден.

Шарено

Приятели

Никой не си избира родителите и роднините, но всеки човек може да си избере приятелите и средата, с която общува. Разбира се и тук има някои изключения, като например това, че неможе да избереш приятелите на твоите приятели и хората с които взаимодействаш в работния процес. Като цяло приятел е много относително понятие. Приятели за „здравей и здрасти“ и за маса има много(които всъщност са по-скоро познати), но истинските приятели се намират много трудно. Истинското приятелство се гради с години, то неможе да се появи за миг и да се затвърди толкова лесно. Винаги съм казвала, че съм много богата, защото имам най-голямото богатство на света, а именно приятелите. Обикновено истинските приятели са малко на брой (около двама трима), но напълно достатъчни за да ти помогнат в беда. Приятелството е двустранен процес, т.е. и двете страни трябва да са готови на всичко за да си помогнат в беда. Аз лично имам приятелка с която се познаваме и поддържаме от 1-ви клас. За цялото това време дотук, сме се доказали неведнъж и сме преживяли и както добри, така и трудни моменти и въпреки това сме запазили приятелството и можем да разчитаме една на друга по всяко време. Смятам, че с години това наше приятелство е претърпяло някои промени, но то за мен си остава вечно. След време трябва да има някакви съображения, но основата му няма да се разруши – то си остава вечно.