На днешния ден не се колебайте да кажете „Обичам те!“ на хората, които значат много за вас. Не чакайте специални поводи – тези думи са достатъчно мощни, за да направят всеки ден специален.
Освен вербалното изразяване, можете да покажете обичта си и чрез малки жестове – например, като изпратите ръчно написана картичка, като приготвите любимо ястие или просто като отделите време за моменти прекарани заедно.
Възползвайте се от платформите на социалните мрежи, за да споделите своето послание на любов и да вдъхновите другите да направят същото. Можете да използвате хаштагове като #WorldILoveYouDay или #ОбичамТе, за да разпространите посланието.
На този ден отделете време да се погрижите и за себе си. Напомнете си, че заслужавате любов и грижа и се поглезете с нещо, което ви носи радост и удоволствие.
Световният ден на израза „Обичам те!“ на 16 август ни напомня за силата на любовта и значението на тези малки, но могъщи думи. Те не само свързват хората, но и създават по-добър и по-топъл свят. Независимо дали го казваме на глас или го изразяваме чрез действия, любовта е основата на всички здрави взаимоотношения.
На този ден, и всеки ден след него, не забравяйте да споделите любовта си – това е най-ценният подарък, който можете да дадете.
Лично
Полезно ли е да се връщаме в миналото?
Преди няколко вечери имах работа и до късно стоях на лаптопа. За нощния ми воаяж спомогна и заровяне в един чат с приятелка. Отворих го уж, за да взема идея, която ми хрумна след един наш разговор. Вместо това, аз започнах да гледам стари снимки с нея и се върнах повече от 10 години назад. Тази ретроспекция ми отне около 40 минути и загнезди в мен онези чувства, които тогава са се появили.
Затова се запитах дали е полезно изобщо да се връщаме така назад и каква е ползата ни?
Да си призная, на мен ми беше приятно да видя как съм се променила физически. Няма да крия, че ми харесаха доста от визиите ми тогава. Лицето ми изглежда някак по детски красиво и нежно. Дотук добре, но с това осъзнах и незрялостта си и грешките, които съм правила тогава. Университет, разочарования, изгубени приятелства, любовни терзания и пътувания. Изобилието от емоции и опит е голямо. Именно заради тях се почувствах някак странно, все едно е било в друг живот. За някои от действията ми ме е срам и изобщо не искам да се сещам.
Цялата тази сага ме накара да будувам с часове. На другия ден се запитах какво ми донесе това изживяване?
Истината е, че просто осъзнах колко съм се променила и пораснала. Банално е, знам, но е вярно. Вече съм много по-уверена и имам ясна поска на пътя си. Имам много още изпитания и терзания, но знам, че и с тях ще се справя. За тази цел обаче ми е необходима енергия и бистър ум, които идват и с достатъчно сън. Така че вече нямам намерение да се връщам назад – емоциите, които влагам, бих могла да ги запазя занапред, за да ми дават стимул да се развивам.
Така че изводът от този текст е да не губите времето си в ровене в стари спомени – оставете ги там и гледайте напред. Съсредоточете енергията си натам и дерзайте.
Любовта към спорта под сребърния ореол на Viano
Февруари е месецът, посветен на най-големите човешки изкушения – любовта и виното. Който и празник да изберете – Свети Валентин или Трифон Зарезан – моят съвет е да го отбележите в пълния си блясък, а имено с правилните бижута от Viano. Защото любовта към тях е непреходна, а блясъкът и красотата им опияняват като бутилка класно вино.
Нека се върнем на самата любов. Знаете, че тя има много измерения и образи. Може да бъде романтична, разнолика, всеотдайна, но и винаги окриляваща. Любовта не се случва само между двама души, тя може да бъде предизвикана към всичко. Например знаете ли, че моята първа любов беше към спорта и по-конкретно волейболът? За мен той е емоция, страст и адреналин. Освен това, чрез него създадох приятелства за цял живот.
Тъй като този 14 февруари ще се съберем с мои приятелки, за да отбележим на по чаша вино любовта си към играта и топлите чувства към всяка от нас. В тази връзка реших да подготвя изненади. А какво би зарадвало всяка жена? Бижута, разбира се. Но исках да бъдат със сантиментална стойност и да говорят за общата ни любов. Имах късмет, защото открих сребърни талисмани под формата на волейболни топки в онлайн бижутерия Viano. Хубаво е, че могат да бъдат носени и на гривни, и на синджири.
Разглеждайки моделите, ми направи впечатление, че сайтът предлага към опциите си търсене по тематика. Избрах спорт и намерих това, което търсех. Имаше и талисмани футболни топки, скутери, колело – все разнообразни и интересни. Така че, ако имате нужда от интересен и индивидуален подарък, може да посетите Viano.
Може би в следващия си блог ще ви споделя как е минала срещата, защото вярвам, че ще бъде незабравима и наситена с емоции. А дотогава – обичайте се, носете си хубавите бижута и се радвайте на живота с чаша любимо вино.
Да се погрижим за потребностите си(част 2)
За да се погрижим за потребностите си, няма как да избегнем и следващия въпрос, а именно – трябва ли да вземем предвид финансите? Да предположим, че се запишем в скъпа фитнес зала, за да може да тренираме ефективно, но след това ходим не повече от веднъж седмично. Вече не се чувстваме заредени, защото се движим повече, а стресирани, защото това води до високи разходи. Разбира се, ако нещо наистина работи, няма нищо лошо в инвестирането на пари в него.
Например, да приемем, че не можем да готвим или нямаме време за това и поръчваме храна всеки ден. Това също може да доведе до високи месечни разходи, но ако сме по-малко стресирани и имаме повече време за други неща, тази стойност може да си заслужава. При условие, че може да си го позволим. Винаги трябва да се уверяваме, че разходите не увеличават стреса ни и се чувстваме добре.
Хубаво е да седнем и помислим за момент, кога сме били наистина щастливи и доста позитивно настроени към живота. Може да е било преди малко – може дори да се наложи да се върнем в детството или юношеството за това. Тогава се запитайте какво точно допринесе за това положително мислене? Може би защото не сме имали отговорности? Или тогава все още бяхме безгрижни мечтатели и вече не може лесно да се върнем към това чувство?
Методите за удовлетворяване на потребностите ни са най-полезни, когато са базирани на нашата собствена история. Съответно някои спомени могат да върнат спокойствие и благополучие в живота ни. Докато идентифицираме ключови моменти и действия, които някога са ни помогнали да намерим мир, нека се опитаме да ги интегрираме обратно в настоящия си живот.
Да се погрижим за потребностите си(част 1)
Животът не винаги върви по начина, по който си мислим че би трябвало и със сигурност не е перфектен. Трудностите при справяне с определени предизвикателства могат да имат отрицателно въздействие върху емоционалното ни здраве. Това е още по-вярно, ако общото ни благосъстояние вече се нуждае от подобрение в момента.
Това прави практиките за самообслужване, които имат положително въздействие върху благосъстоянието на ума и тялото, толкова важни. Много хора обаче не знаят как да процедират тук. В крайна сметка грижата за себе си не изглежда еднакво за всеки човек. Така че може да се окаже, че нашият собствен подход към управлението на стреса работи за нас, но не и за най-добрия ни приятел – и обратно. Дори ако имаме партньор и сме в стабилни, близки отношения с него, обикновено имаме различни нужди от свободно време, упражнения и приятелство. Затова няма универсален контролен списък за обслужване на нуждите ни. Тогава как да разберем какво работи за нас?
Преди всичко е важно да се помисли за потребностите, които имаме, но в момента не са задоволени. Солиден контролен списък за самообслужване отразява нашите специфични нужди, навици и съображения за време. Може да са необходими малко усилия, за да се развие, но инвестицията вероятно ще си струва напълно в дългосрочен план. По време на процеса трябва да си зададем няколко въпроса. Например подходящ ли е този подход за мен?
Ако разработим стратегия за покриване на потребностите си, това ще ни помогне само ако се придържаме към нея. Например може би сте чели, че градинарството е от полза за емоционалното и физическото здраве. Проблемът е, че не обичате да се цапате в градината – тогава не го правете. Не се насилвайте да правите нещо, което не ви харесва. Има много други подходи за успешно самообслужване и намиране на правилния път.
Световен ден на…
Всеки ден в поне един от медийните сайтове срещам новина, че днес е световният ден на нещо си. Вие забелязали ли сте подобна тенденция? Хубаво е в ежедневието ни да има празници и да се чувстваме в празнично и приповдигнато настроение. Но дали е нормално в световен мащаб да са толкова много ?
По тази тема започнах да размишлявам, след като прочетох, че на 31 май честваме световния ден на блондинките. Първоначално ми прозвуча като виц, но се оказа, че не е. Tогава се запитах кога празнуват брюнетките, червенокосите, чернокосите и тези с по-екстравагантен цвят на косата? Кой, къде, кога и защо изобщо е избрал подобно нещо и то е световно утвърдено?
Оказа се, че това не е най-интересният празник в календара на човечеството. На 9-ти март отбелязваме световния ден на DJ-я, на 8-ми април – световен ден срещу генно-модифицираните организми, на 24-ти април – световен ден на лабораторните животни, на 19-ти ноември – световен ден на тоалетната и други. Повярвайте ми, щом се зачетете по темата, списъкът с подобни псевдо празници може да стане много дълъг.
Разбира се, наред с тези дни има такива, които изразяват почит към определена професия или пък такива, подтикващи към търсене на по-подробна информация. Като няколко съвсем общи примери мога да дам световния ден на Земята, на социалната помощ, на повишаване информираността на обществото по проблемите на аутизма и други. И тук може да се отбележат още много дати, които настина заслужават да им се обърне внимание.
Моето мнение е, че е необходимо да имаме световни празници, които да ни карат да се чувстваме обединени и като едно цяло. Въпросът е да не се прекалява с измислени поводи, които по-скоро приличат на шега, отколкото на нещо сериозно. Все пак ние хората трябва да сме достатъчно признателни, любознателни и будни за света около нас, за да му дадем най-доброто от себе си. А понякога това се изразява чрез отбелязването на един световен ден.
Дизайнерско облекло
Преди години дизайнерските дрехи, обувки и аксесоари бяха скъпа и рядко срещана стока. Все пак и самото им название, изработката и качеството предвещава тези две определения. Но към днешна дата онлайн пространството е изпълнено с бутикови стоки, които са на приемливи цени и очакват своите откриватели.
През последните години доста промених стила си, както и начина си на мислене относно модните бранове. В момента предпочитам да закупя артикул от български дизайнер, който е вложил не само ресурс, но и от сърцето си за изработката точно на моя избор. Именно затова все по-често отправям погледа си към подобни онлайн странички.
Другият ми водещ фактор е уникалността на изделието. Ясно е, че точно такива тениска, пола или гривна ще имат само още няколко броени души. При брандовете за „бърза мода“, както ги наричат, е възможно половината град да има същата стока. Разбира се, че това не е от съществено значение и зависи от начина на комбиниране, но все пак…
Направих и разчет на месечния си бюджет, чрез който да си определя перманентно средства за дизайнерски артикули. Оказа се, че преди съм купувала на килограм и така разполагам с много на брой дрехи, които не нося. В момента пазарувам умно и подбирам стоките си. Точно затова мога на месец да отделя средства за един артикул, но качествен и уникален по себе си.
За сдобиването с подобни атрактивни дизайнерски облекла използвам социалните мрежи. Благодарение на техния алгоритъм, чрез който като отчете веднъж интерес в подобна сфера започва да предлага избор от хиляди предложения, имам наистина добри попадения.
Предполагам, че ви звучи твърде скъпо и превзето думата „дизайнерско“, но повярвайте ми, има толкова много брандове, които създават своите произведения на абсолютно достъпни цени. Необходимо е време за търсене и усет за правилен подбор.
За малкия бизнес
На 28 години съм и съм завършила бакалавър Българска филология и магистър Дигитален маркетинг и визуален брандинг. Преди няколко години за първи път реших да си направя свой собствен бизнес. Представляваше продажба на ръчно направени аранжировки на рози в кутии.
Интересното беше, че абсолютно всяко едно звено от целия процес вършех само и единствено аз. Аз си измислих името на бранда, концепцията. Аз си направих фейсбук страница, сайт и инстаграм. Аз правих самите аранжировки и ходих за всяка една кутия да намирам цветя. Беше истинско приключение.
Исках просто да правя хората по-щастливи и усмихнати, но разбрах, че това няма как да се случи. Ако някой е недоволен поприрода , каквото и да направиш, няма да му помогнеш. Имало е дни, в които съм работила по шест, седем часа, за 10 лв. Правих буквално всичко в услуга на клиента, за да може бизнесът ми да се разрасне. За жалост, така и не получих желания резултат. Дори да подариш на някой труда си, пак е възможно да не го оцени. Откакто започнах да казвам истинските цени на продуктите ми, поръчките рязко намаляха. Но изводът ми е – по-добре малко работа, но оценена, от колкото много труд хвърлен на вятъра.
Разделите
Живеем във времена, в които разделите се случват понякога поради някаква външна причина. Звучи доста абсурдно, нали?
Да, но е факт. Понякога и най-красивите любови завършват по този нелеп начин.
Моята първа и последна, за сега, любов приключи днес, именно по този начин. Работата на моя любим, от две години, е свързана с пътуване. Занимава се с реставрация на коли от градушки. Годината му преминава 6 месеца в Австралия и 6 месеца в Германия. Понякога има промени и си идва в България за 3, 4 месеца. Този път, когато си дойде, се преоткрихме. Прекарахме много хубави и стойностни моменти заедно. Изключително благодарна съм, че ми се случи да бъда с този човек по това време в живота си. След труден период и много разочарования в тази тематика, имах нужда да се докосна до нещо истинско и красиво, за да ми върне вярата в любовта.
Мислихме си, че имаме повече време, но Съдбата ни притисна. Просто вчера му се обадиха, че сезонът е започнал по-рано и трябва да заминава, незабавно. Дойде ми като студен душ. Единственото, което можехме да направим е да се прежалим „набързо“. Животът е толкова динамичен, че дори нямаш време да му се насладиш. Да се порадваш на хората, които идват в него. Има моменти, в които ми се е искало да остана завинаги.
Но… такъв е животът.