Цветната страна на живота • Page 10

Дамски шоколадови десерти

Публикувано на 22.03.2017

Жените бихме казали „Пазя талия!“ или „Готвя се за лятото!“ или „На диета съм!“. Затова именно ние показваме по-явно грижата за теглото и визията си. Пък и някак жените, като че ли сме пословични в похапването на сладко, в сравнение с мъжете. Не че те не го правят, но някак не го афишират. По мои лични впечатления мъжете са в двете крайности – или ядат сладко или изобщо – не. Докато в повечето случаи ние се опитваме да заобикаляме забраните и да надхитряваме сладкарската индустрия. Може би се дължи на това, че имаме по-слаба воля.

Затова се разтърсих за рецепти из стария ми тефтер, за да ви покажа удивителни дамски шоколадови десерти, които са леки, сладки и при това не съдържат много калории.

Първото нещо, което трябва да правите, когато се опитвате да отслабнете, но без да се лишавате от сладко, е да ползвате, по възможност, стевия, или да не готвите с твърде много шоколад, блатове и глазури.

Второто нещо – да правите по-малки десерти и да похапвате по-нормални количества 😉

Ето го първият шоколадов десерт:

Вафлената лейди /така съм го кръстила/:

За две порции ви трябват: 4 шоколадови вафли, сварено кафе, мармалад от обичан плод, цедено кисело мляко.

Лесно е. Потапяте шоколадовите вафли в хладко кафе. Оставяте така за малко, докато поемат. Нареждате две по две като между тях слагате цедено кисело мляко. Покривате отгоре с мармалад или сладко. Режете на половина. Да престоят в хладилника 1-2 часа.

Шокопай с ябълки:

За този най-вкусен от всички шоколадови десерти, според мен, се нуждаете от бисквити, масло, 1 настърган черен шоколад /аз съм го правила с този на Нестле/, ябълки, 1 лайм, сметана на прах и мляко за разбиването й.

Натрошавате 1 пакет бисквити и разбърквате с 1/2 пакет масло. Поставяте върху хартия за печене като блат. Изравнявате с шпатула. Печете на средно загрята фурна за около 10-тина минути. През това време нарязвате ябълките на полумесеци. В тях изстисквате лайма и размесвате на ръка.

Когато извадите блата, нареждате отгоре ябълките. Настъргвате шоколада. Вкарвате във фурната за още 15-20 минути. През това време приготвяте сметаната. Изваждате пая. Слагате сметаната в шприц и правите целувки върху разтопения шоколад и изпечените ябълки. Връщате във фурната за още около 5-10 минути, ако искате – ако не, просто слагате някакви ядки отгоре и похапвате.

Резултатът след последното изпичане е хрупкава коричка от бисквити отдолу, ябълки в шоколад по средата и целувки най-отгоре. Десертът е сладко-кисел на вкус. Ако ви идва леко киселко, добавете две супени лъжици захар при ябълките, при следващо приготвяне. Добър апетит!

Шарено

Как се нарича тригърба камила?

Публикувано на 18.02.2016

Ако не знаете отговора на този въпрос, най-добре изгледайте видеото към най-новото филмче на Дисни „Зоотрополис“.

Както винаги, героите са симпатични, весели и с множество добри идеи. При това хуморът е заразен. Дисни и този път не изневерява на стила си и прави интелигентно филмче, на което възрастните се забавляват и разбират тънкия намек на създадения свят, а децата обикват и избират инстинктивно точните герои, на които да подражават.

„Зоотрополис“ е свежарски, цветен и много динамичен. Предлагам ви кратък откъс, за да влезете в атмосферата на анимацията. Ако ви допадне, филмът тръгва по кината от 4 март!

Шарено

Нервен стомах! Ами сега?

Публикувано на 09.01.2016

Празниците минаха, всички сме щастливи и весели. Или не всички. Колкото и нормално да се струва на едни просто да се забавляват, не всички са така отпуснати и успяват да се справят със стреса.

За мнозина почивните дни са преминали в притеснение как ще посрещнат гостите си, как ще направят това или онова, ако пътуват как ще се приберат и така нататък. Много често хора, които живеят в стрес, страдат и от нервен стомах.

Диагнозата се поставя при симптоми като коремни болки, спазми, подуване на стомаха, киселини, избиване на под, често повръщане и разстройство, породени от ситуация или настъпването на събитие. Понякога дори постоянно. Дължи се на изострена нервна система и не означава, че имате стомашен проблем. Въпреки това са възможни усложнения, които няма да коментирам, тъй като не съм лекар и публикацията ми може да прозвучи несериозно.

За мнозина нервния стомах е познат. За да се справят с него те взимат различни медикаменти или се пият смеси от билки, познати от народната медицина. Всъщност това е чисто психологическо заболяване, което се лекува основно с промяна на начина на живот и самовнушение. Препоръчват се разходки през любимото ви време, ранно лягане и ранно ставане, туризъм, няколко летни дни в планината или на малък морски курорт (място, отдалечено от напрежението и градския стрес), а също така масаж, фототерапия, както и четене на позитивна приложна психология.

Някои препоръчват и промяна в начина на хранене. Изтъква се, че меда, канелата и копърът успокояват стомаха. Други твърдят, че трябва да се пият много (8-10 чаши) течности за добра перисталтика. Последното от личен опит ви казвам, че не действа и ако вие изпитвате гадене или стомахът ви се разстройва преди някакво събитие, пътуване или по друга причина, то вие не трябва да пиете чак толкова чайове, сокове, вода, защото ще влошите положението си. Затова пък леки храни, които не дразнят стомаха, са идеални.

Шарено

Приятели по празниците

Публикувано на 04.01.2016

Има нещо много хубаво по празниците – това е, че именно тогава се срещате с приятелите, с които може би не сте се виждали от цяла година, и прекарвате незабравимо време в приказки, смях и забавления.

Преди броени часове се разделихме с моите приятели и всеки пое по пътя си към Бургас, Пловдив и София. Въпреки раздялата, в сърцето си чувствам мека топлинка, която ще ми държи едно такова хубаво чувство чак до следващата среща. Чудесно е, че независимо километрите помежду ни успяваме да запазим близките си отношения. Но сега, като се замисля, именно разстоянието ни помага да сме толкова привързани. След месеци в телефонни разговори и кратки срещи по отделно, съберем ли се е празник и дори следваме наши си традиции, наложили се от години.

Ето как се забавляват приятели като нас:

Всеки носи по нещо – вино, чипс, кекс или каквото пожелае. Нареждаме заедно масата с гризи и обезателно наливаме в чашите алкохол и кафе.
Разменяме си подаръци. Абсолютно задължително. Всяка година! Може да е нещо малко, но винаги от сърце.
Гледаме си на изпитото кафе. Понякога и на карти. Трябва все пак някой да ни каже какво ще ни донесе новата година. Зависимост от количеството изпит алкохол, можем да си гледаме и на винени чаши 😉
Играем на игри. Човек трябва да играе, за да се чувства пълноценен. Ние избираме монополи, скрабъл или асоциации. Важното е да е весело. След третата чаша вино, преди кафето, става изключително весело.
Винаги преспиваме у някого. Всъщност не спим, а си говорим или гледаме филми до сутринта, но условието е гостуването да продължи поне 12 часа 🙂

А вие какво правите с вашите най-близки приятели?

Шарено

Щастливите връзки не са във Фейсбук

Публикувано на 12.12.2015

Привет, приятели!

Не зная какъв е вашият начин на използване на Фейсбук и какво мислите по въпроса за присъствието на любовта в социалната мрежа, но аз днес определено съм решила да ви споделя мнението си по въпроса.

По мои впечатления най-щастливите и здрави връзки не са повод за хвалене във Фейсбук. Това, че някой си има приятел не е нужно да бъде разтръбено, защото човекът срещу него не е предмет, с който украсява живота си, а същество, което има нужда да споделя, да бъде обичано и уважавано.

Мнозина обаче не смятат така. Вследствие се оформят два типа хора, който постоянно публикуват определен тип информация за отношенията си с противоположния пол.

Към първите спадат онези, които страдат от различни конфликти и постоянно пускат на стената си цитати, афоризми или мисли за любовните връзки. Едни от най-любимите са ми „Колкото по-глупав и неуспял е един мъж, толкова по-големи са претенциите му към жените. “ (Коко Шанел), „Ако обичаш нещо, пусни го на свобода.“(всеизвестна), „Жените не се съблазняват с пари, а с отношение“(неизвестна) и куп други подобни, които вирусно обикалят социалната мрежа. По този начин жената иска да покаже на мъжа, че той е сгрешил някъде, отбелязва го в постове, пише такива с цел да демонстрира отношение на обида и подобни. Резултатът – той няма да се промени, а тя ще загуби голяма част от Фейсбук приятелите си, които не искат постоянно да четат подобни житейски умозаключения, или ще я вземат на подбив като несериозна и отнесена.

Вторият тип са онези, които постоянно показват колко са щастливи с половинката си. Посвещават им стихове, пишат по стената му, отбелязват го на снимки, честитят му рождения ден с много дълъг пост или си слагат съвместна снимка като профилна, корица и т.н. Вярвам ви, че сте толкова щастливи, точно толкова, колкото си вярвате и самите вие. А това едва ли е много. Все пак, ако сте чак толкова влюбени, дали ще губите времето си да пишете всички сърцераздирателни неща в мрежата и да се снимате, вместо да си шепнете на ухо, да се научите да общувате без телефон, да се усмихвате само един на друг и да си имате свой свят, изпълнен с тайни и съкровени мечти, които не са свързани с другите хора. Публикуването в мрежата е единствено знак, че искате да демонстрирате нещо, защото хората, които действително ги интересува дали сте тъжни или щастливи са само 10-тина, а на другите 300 приятели, които дори не са ви близки, не им пука особено. Резултатът от подобно поведение може да е да си натрупате завистници, които да се опитат да ви навредят или разделят, или да загубите част от приятелите си, на които ще им омръзнат вашите любовни излияния.

По моите разбирания личният живот си е личен, дори по силата на своето определение, и трябва да си остане точно такъв. Да го афишира или не е избор на всеки човек по отделно, но много се съмнявам, че клюките, тръгнали след това по адрес на същия този човек, ще му се понравят впоследствие. И ако това не е достатъчно да ви убеди, се замислете дали в действителност искате сина на съседката ви, когото ненавиждате, който обаче е съученик от гимназията на вашия приятел, да знае как се развива любовния ви живот, къде сте ходили и колко привлекателни сте в поза на целувка с гаджето. Фейсбук може да е много коварен, не забравяйте това.

Шарено

Защо си лягаме късно?

Публикувано на 19.11.2015

Сънят помагал за красотата и носел здраве. Добре, но защо след като имаме един толкова естествен източник на младост, хубост и живот, все така става, че той не ни достига.

Много време съм се чудела от какво значение са едни 5 минути сутрин и колко всъщност маловажен е цял час вечер. Много отдавна си мисля, че времето е въпрос на лично светоусещане. Затова мозъкът ни се радва и в блаженство прекарва всяка секунда допълнителен сън, а час в края на деня трепва в съзнанието ни като миг.

И вие ли сте се питали защо действително е така? Нямам отговор, но имам своя си теория. И тя е:

Делникът ни започва с бърза закуска, бързо приготвяне и спринтиране към работното място. Още не сме сe събудили съвсем и вече трябва решаваме тежките казуси на деня. Един средностатистически човек има 8 часов ден с час обедна почивка, което означава, че излизаме от дома сутринта, за да се завърнем чак след 9 часа от офиса/ предприятието/ институцията, а включвайки и времето за придвижване – стават 10 в най-добрия случай. У дома ни очакват текущите задачи – какво ще вечеряме, да пуснем пералня, да измием чиниите , да избършем праха, да изпрахосмучем, да обърнем внимание на децата и съпруга (ако сме семейни) или да не се лишим от кратко излизане с приятели, защото в противен случай ще се роботизираме.

Всъщност вечерите да единственото ни свободно време. Като направиш това и онова превъзбуждаш съзнанието си като го караш да остане още малко будно. Затова когато стане 10 и половина и още не си легнал вече няма значение дали ще будуваш още 30 минути или 1 час, за да довършиш започнатото и обърнеш време на себе си. Лягаш си в полунощ и 6 часа сън не ти достигат. Следващото утро отново се бориш за 5 минути. 5 безкрайни сладки, блажени минути.

Шарено

Мечтя за цветно пътешествие!

Публикувано на 17.11.2015

Знаете ли, че никога не съм мечтала да отида в онези комерсиални популярни градове – Ню Йорк, Париж, Рим… Какво да им гледаш? Една Статуя на свободата и огромни бетонови блокове, които трябва да ни впечатлят със стила си Ар Деко. Една огромна купчина желязо във Франция? Чакаш с часове, за да се качиш и накрая ти е по-интересно да гледаш как измъчени от блъсканицата господа се опитват да предложат на свръх романтичните си приятелки брак, вместо панорамата на града. Колизеумът в Рим пък е нищо повече от каменна развалина, която се напича яко от слънцето.

Аз обичам по-цветните градчета, с по-автентична атмосфера. Бих желала да видя други култури, друг начин на живот, друга природа, други порядки. Бих отскочила до Нова Зеландия, бих отишла до Момбай, Кейп Таун, Йоханесбург, Сантяго или Сао Пао. А защо не в Лима или Каракас. Бих посетила Шанхай, Хонг-Конг и Сеул. Искам и Кайро и Рабат. Мисля, че по тези места има много повече какво да се види и да се научи за света и населението на планетата.

Типичните дестинации ще са повод да се похвалим, луксозните дестинации често не са по джоба на обикновения човек, а нетипичните ни изкарват от тесногръдието и ни помагат да бъдем по-толерантни към различни раси и религии. А толерантността започва тогава, когато започнеш да разбираш различния – неговите ценности, обичаи и начин на мислете.

Като последно, смятам, че посещението на по-нетипични места ще разшири познанията ни по история. Какво знаете за Мароко и Алжир, например, освен че са се освободили съответно от Испания и Франция и че там се говори арабски. Това не са типични мюсюлмански държави, а са доста екзотични кътчета. Какво ви говори Лима и Каракас – със сигурност се сещате за латиноамериканските сериали „Лус Мария“ и „Касандра“. Добре, но само толкова. А какво знаете за Сеул? Това е една от столиците на кей-попа и е доста напред в технологично отношение.

Споделете честно, без да се влияете от моето лично мнение, къде бихте желали да пътувате и защо това място ви привлича?

Шарено

Цвят на облеклото според деня на седмицата

Публикувано на 04.11.2015

В много култури се мисли за цветовете като за източници на определена енергия, въздействаща на съзнанието по уникален начин. Затова мисленето за цветовете като стимулиращи дневните дейности са познати почти по цял свят и истината е, че много хора се интересуват от тях. Препоръки за това в кой ден от седмицата в какъв цвят дрехи да носите ще намерите в индийското учение Аюверда, в мисленето за чакрите, но и в славянски и друидски традиции. Не бива да ви е чудно дори, ако прочетете и препоръки от книги за български традиции и обичаи.

Моята статия днес е комбинация от всикчо прочетено. Можете да я вземете предвид или да потърсите и друга информация.

Понеделник – Бяло. Защото този ден от седмицата се асоциира с Луната. Затова в някои сайтове можете да откриете и добавка, че в понеделник можете да носите и сребристо и мръсно бяло.

Вторник- Лилаво и червено. За този ден българско поверие казва, че има един зъл час, който никой не го знае кой е. Затова най-добре да се носи лилаво – цветът на интуицията, за да можете да се предпазвате от пакости и липса на късмет. Червеният пък е цветът на силата.

Сряда – Зелено. На средата на седмицата се гледа като на средата на живота. Затова е важно да покажете, че процъфтявате. Цветът е зелен, като символ на успехите, зрелостта и мъдростта.

Четвъртък – Жълто. Този ден е свързан с планетата Юпитер. Затова се смята, че астрономически този цвят носи направо космически късмет.

Петък – Пъстър ден. Петък е весел ден. Заради това, че се счита като край на седмицата е повод за тържество. Затова се смята, че в петък трябва да се носят шарени дрехи. Разпространено също така е вярването, че трябва да преобладават белият и светло синият цвят.

Събота – Синьо, тъмно синьо, тюркоазено – защото се смята, че събота е късметлийска под знака на планетата Сатурн.

Неделя – Жълто, оранжево и розово. Неделя е денят на Слънцето. Тъкмо за това точно тогава трябва да носите дрехи в светли и топли цветове. Изберете кремави и златисти нюанси за да сте в хармония със света и в отношенията си с хората.

А вие как сте облечен точно днес? 😉

Шарено

Слушаме ли музика с очите си?

Публикувано на 28.10.2015

Който ви казва, че не се заглежда по вида на изпълнителя, когато се запознава с някаква песен – то той ви лъже. Дори да го отричаме или да не го съзнаваме, всички ние малко или много приемаме музиката и с очите си.

И по-скоро ще кажа много, защото визията – това, което ни се представя, може до такава степен да ни или да не ни допадне, че да възприемем по друг начин цялата песен. Случва се когато гледаме някой твърде ексцентричен за вкуса ни певец, чието поведение, облекло или природни дадености дразнят. Примерите са много. Такива могат да бъдат изведени и от българските изпълнители, и от западните поп певци.

Визията може да бъде всикчо понякога. Истината е, че всички ние харесваме симпатични и добре изглеждащи хора, чиито клипове галят очите ни, а не ни карат да ги затваряме и да извръщаме възмутено глава, питайки се на висок глас няма ли си огледало този, или пък да възклицаваме, защо този човек така грозно се е татуирал или пък се е разсъблякъл пошло за пред камерата. Ако идеята е била да шокира със стил, то тогава нищо не може да се направи, но клиповете като цяло могат да покрият някои недостатъци. Човек може да изглежда по-слаб, отколкото е, или да се прикрият твърде издължени черти, крив нос, двойна брадичка и пр., само ако камерата избере точният ъгъл на заснемане и гардеробиерите са си свършили работата както трябва.

Чудесно екранно майсторство демонстрират винаги клиповете на Адел. Певицата има наднормено тегло, но благодарение на стилистите си и добрата режисура, това някак не е на фокус във видеата към нейните песни. В центъра на зрителското внимание е интересното й лице и гъстата коса.

Ето един нейн клип, качен преди 5 дни, в който това личи:

Шарено

Как да приемем по-лесно смяната на времето

Публикувано на 17.10.2015

В нощта на 24 срещу 25-ти октомври ще сменим времето, като върнем стрелките на часовника с един час назад. Това на пръв поглед означава, че ще спим с един час повече и ще излизаме сутрин по светло. Преди да побързате да се радвате, ще ви напомня, че всъщност промяната със зимното часово време не е изцяло положително нещо. Радостта ни всъщност е засенчена от новината, че вечер ще се стъмва по-рано, ще се прибираме по тъмно и по-студено, ще ни се доспива по-рано и като цяло денят ще ни се струва по-къс.

Имате доста повече поводи да се оплаквате, отколкото да се радвате, но ако сте по-адаптивни нищо не би трябвало да може да разклати хармонията вътре във вас. Ако пък не сте от най-лесно привикващите, ето няколко съвета как по-бързо да преодолеете объркването на времето.

1. Помнете, че времето е само абстрактна величина, измислена от хора. Всъщност учени все още спорят по въпроса дали време като цяло съществува, или всичко е толкова относително, че измерването на живота е просто нужен метод, за да се ориентираме във вселената. Най-голямото доказателство за това е, че при някои мозъчни отклонения хора имат чувството, че всичко около тях се движи по-бързо (времето тече по-бързо), а те са бавните. Друго доказателство е, че на всеки денят се струва по-кратък или по-дълъг зависимост от настройването, задачите и прочие.

2. Приемете, че просто графикът ви за изпълнение на дневните ви задължения от идния понеделник (26.11) ще се измени и нищо повече.

3. Мислете си, че тъмнината е само знак, че зимата приближава и у дома си купете по-силни крушки 😉

4. Следобед пийте ободряващи напитки. Така вечер няма да ви се приспива толкова лесно.

Само седмица ще ви отнеме да привикнете към новото време. Ще видите, че с променено мислене ще се чувствате много по-добре.